Докладът на ЕК изисква светкавично изработване на програма за действие от страна на правителството, независимо дали то ще работи още три месеца или още три години. Това коментира в интервю за Дарик доц. Атанас Семов, доктор по европейско право и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски".Той добави, че не може да си представи подобен план на властта, който да не предвижда Велико Народно събрание, защото сериозна реформа дори само в съдебната система не може да се направи от обикновен парламент.
„България не се реформира, тя е най-слабото звено и най-големият провал на европейския интеграционен проект. Показателен е дори целият този ажиотаж около засекретяването на доклада. Комисията досега подобни абсурдни работи не е правила - да пуска доклада с персонално надписани екземпляри, преди да бъде обявен официално. Т.е. тя ни удря един шамар и по начина, по който докладът се подготвя", обясни Семов.
Според него прокрадналата се оценка за загубване на доверие е най-болезненото, което този доклад казва.„Седем години след присъединяването ти европейските институции да ти нямат доверие и да го казват публично, означава, че България се е превърнала в келеша на Европа. В този клас от 28 държави ние сме келешът на класа - болезнена и зловеща констатация", коментира още Атанас Семов.
Чуйте интервюто с Атанас Семов
Не зная доколко в момента сте ангажиран с политиката. Имахте и такъв по-активен период.
Не съм ангажиран с никаква политическа дейност вече почти две години и половина.
Три правителства и два парламента ще започнат да си прехвърлят отговорностите за критиките в този доклад на Европейската комисия. Освен тези политически оправдания и оценки, някои може би ще се похвалят, други ще пратят стрелички в отбора на опонентите, какво трябва да кажем? Че, уви, въпреки препоръките от 2007 година насам май най-важното - реформи, не се случва тук?
Това е най-същественият извод - че след като минаха седем години от членството ни, ние имаме едно провалено членство, България не се реформира, България не е пълноценна демокрация и България е най-слабото звено и най-големият провал на европейския интеграционен проект. Това не са пресилени думи, тъй като тонът на доклада на Еврокомисията е изключително остър, някои даже го определиха като невиждано остър. При това виждам една умора, граничеща с отчаяние от страна на ЕК да не борави чак толкова много с конкретни факти, както е правила в предишни години, а да направи по-обща констатация, която е много болезнена - за разочароващ напредък. На езика на европейската дипломация и Европейската комисия разочароващ напредък означава пълен провал.
Стори ми се, че тази реплика - разочароващ от черновата, е леко смекчена в този вариант, който чухме днес.
Това са превзети дипломатически игри, които нямат никакво значение. Този доклад за пореден път много ясно констатира, че Европа няма доверие на България, че Европа е надценила нашата воля да се променим и е подценила проблемите, които балканските държави носят в ЕС. Още по-тъжно е, че с нас в групата на провалящите се в ЕС е и Румъния. Ако бяхме само ние, ще приемем, че става дума за дребни или преходни вътрешнополитически проблеми. Това е регионален проблем със своите политически измерения, у нас още по-недъгави, отколкото в Румъния.
Като плюс се посочва завършването на работата по новия Наказателен кодекс, за които говорихме с проф. Стойнов, прекратяването на натиска върху съдебната система, но пак потъваме в конкретните проблеми, които обикновено доминират в тези доклади.
Много показателен, ако щете, е дори целия този ажиотаж върху засекретяването на доклада. Комисията досега подобни абсурдни работи не е правила - да пуска доклада с персонално написани екземпляри, преди да бъде обявен официално. Тоест тя ни удря един шамар и по отношение на начина, по който докладът се подготвя в комуникация с националното правителство, преди да бъде обявен официално.
Тоест фактът, че в последния момент е пратен...
Пратен е в последния момент с персонално написани екземпляри, неподлежащи на сканиране или ксерокопиране. Пълен абсурд, който показва, че сме не само далеч от Шенген, а че всъщност прокрадналата се оценка за загубване на доверие е най-болезненото, което този доклад казва. Това седем години след присъединяването - европейските институции да ти нямат доверие и да ти го казват публично и да го показват демонстративно, засекретявайки работни документи, които дни по-късно стават публични, означава, че всъщност България се е превърнала в келеша на Европа. В този клас от 28 държави или ученици, ние сме келешът на класа. Това е болезнена констатация.
И оттам нататък имената на келешите в нашия си клас вътрешнополитически, някои от тях почти посочени персонално като бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, са въпрос на наше домашно - ние да си посочим келешите, да ги накажем на предстоящите избори и да продължаваме да не допускаме подобен вид безобразия. Защото аз се боя, че този доклад ни дава повод за една по-глобална констатация - заради своя изключително калпав политически елит и заради неспособността си да създадем по-читав елит или да държим изкъсо политическият елит, за да не безчинства, ние проваляме не само членството си, но и 25-годишната демокрация. 25-годишният преход на България е рушителен за българската държава. Парадоксално, но българската демокрация ликвидира българската нация. Това Европа също вижда и впрочем тя ни го казва. Комисията изпрати тук свои експерти, за да ни говорят за данни за катастрофата в образованието. Нашите ученици, които са толкова природно интелигентни и единици от тях така блестящо представящи се по олимпиади, като цяло са последни в Европа, нашата будна интелигенция.
Брюксел често се използва за параван на едно или друго решение тук на не една власт.
Най-често.
Казва се, че "Европа иска това, Европа иска другото". Но защо реалното и много ясно послание оттам от години, че реформите мека казано буксуват, те рядко тръгват, но ако тръгнат спират на няколко метра, не се чува изобщо?
Има една много ясно правило, което ние отново не разбрахме и политиците на прехода лъгаха много в това отношение: България и Румъния бяха приети в ЕС с отлагане - санкция още преди влизането, не готови и под условие, че комисията ще ги наблюдава през първите пет години, а вече стават седем и това продължава, ще посочва слабостите и ние ще вземаме мерки. Комисията изпълнява своята задача, Съюзът ни прие, а тя ни посочва слабостите или както казваше Апостола казва ни "кривиците" в очите, но ние не вземаме мерки. Проблемната област с правосъдието е област, в която реформата не е започвала. Сегашното правителство беше съставено с ясната позиция, че реформата в правосъдието ще бъде един от основните приоритети и затова министърът на правосъдието е зам. министър- председател и за осем-девет месеца от изборите няма изречение по този въпрос.
Тоест няма визия, няма дори анонс, някаква надежда, че това ще се случи...
Има пълна липса на политическа воля и пълна липса на идея как трябва да изглежда реформата в съдебната система.
Защо? Защото се работи по стратегия за оцеляване, това ли плаши...
Веднъж това. Предишното правителство нямаше стратегия за оцеляване и не работеше ден за ден като сегашното под външен натиск. Макар че трябваше още в края на първата година да бъде погнато и то от гражданското общество заради неговите пък безобразия. Но много удобно и поради това никой не иска да промени, се оказа положението, при което Конституцията ни създава условия за политически натиск над съдебната система. Както е отбелязано и в доклада на Комисията, без тя да споменава Конституцията. Този политически натиск над съдебната система, макар че изрично е посочено, че е намалял в сравнение с предишното правителство, продължава да е основната причина да няма желание за реформа. Политическият елит иска послушна или поддаваща се на натиск съдебна система.
Тя и самата съдебна система не дава знаци в много случаи, че иска да се освободи от опеката.
Антон Станков имаше едно чудесно изречение: "Да реформираш съдебната система е като да местиш гробища - никаква надежда за съдействие отвътре". Не можем да искаме от съдебната система да се реформира сама, това не й е работата. Можем да искаме от съдебната система да има почтени и компетентни съдии, каквито все още има и те не са малко. С част от тях имах възможност да общувам в нашата магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет, която е международна и идват блестящи чуждестранни лектори, защото обучаваме съдии, прокурори и адвокати. Но за съжаление има все още много силни предпоставки, които изкушават политическия елит за злоупотреба и за натиск. Похвален е новият ВСС, защото очевидно Комисията е търсила нещичко, което да може да отбележи положително. Две-три думи за новия ВСС, споменат е новият главен прокурор. Да, там има положителни тенденции. Но докато политическият елит като не знам каква тайна завера, не от Бояна или Банкя, а от Бузлуджа и Ботев връх, всички политически партии, които имат реален достъп до властта, правят всичко възможно да няма Велико народно събрание, което да промени базовите правила на държавата. И, разбира се, на първо място може би съдебната система. На първо място политическата система, разбира се.
Коментирали сме Вашата теза за нуждата от нова Конституция неведнъж.
Тази нужда става все по-незобиколима просто.
В рамките на тази вече може ли и трябва ли да се случи нещо, за да имаме работеща и ефективна съдебна система и върховенство на закона или всичко опира до нов основен закон.
Сегашният конституционен модел много отдавна е изчерпан и той в зародиша си е крайно непригоден за нашите нрави и за нашата реалност. Нашата реалност има две ключови особености. Осъществяваме непознат в Европа преход от комунизъм към демокрация и от държавна към частна собственост. Това Европа не познава и няма механизми, нито конституционни модели как се прави това. Тя знае преход от феодализъм към пазарно и преди това капиталистическо стопанство, но това не го познава. Втората особеност е нашият национален характер, който има регионални специфики, но и национални. Тези пет века робство плюс 45 години комунистическа система ни превърнаха в народ, опериран от страх от бога и от закона. И затова ние казваме "Бог високо, цар далеко", "Законът е врата в полето", "От баща и от държавата се краде". Това е нашият манталитет. Не трябва да си посипваме главата с пепел да обясняваме колко сме лоши. Ние продължаваме да сме един от най-талантливите народи на Европа, но имаме много тежък проблем с управлението и социалните инстинкти. Ние нямаме чувство за колективна сила. Затова нямаме и пълноценно гражданско общество.
В момента политическата класа не дава знак, че изобщо е готова да търси съгласие за такава сериозна реформа.
Тя не търси съгласие, защото в огромната си част политическият елит не е подчинен и посветен на идеята за решаване на националните проблеми. Имах неприятната възможност да наблюдавам част от този политически елит пряко в продължение на кратък период от време. Почти не видях сериозно мислещи за държавата хора. А доколкото ги видях - защото има и такива, тяхната ежедневна политическа битка и разправия не позволява да се поставят и пречи да се поставят големите национални въпроси. Вижте какво става да речем днес в БСП. За ГЕРБ не говоря, там сериозен политически анализ никога не е имало и анализ на големите проблеми на държавата.
Връщайки ви към този доклад, дали след това, което ни казва Брюксел, за назначенията миналата година, това ще се отрази на избора за съдебен инспектор. Признавам, че лично не съм се занимавала с казуса около съдия Веселина Тенева - единственият кандидат, за който обаче се оказа, че има съмнения, свързани с имотните сделки.
Ние, разбира се, стигнахме и в другата крайност - твърде лесно да осъждаме, оплюваме и унищожаваме личности.
Всеки появил се кандидат.
Твърде лесно и неведнъж се случи това, което също не би се случило в друга държава. И по отношение на кандидатурите за Конституционния съд, и по други поводи стигнахме от едната крайност в другата. Започнахме по цветановски да раздаваме обществени присъди по хрумвания. Това също не е балансирано и не е отговорно. Но че трябва да има прозрачност и предвидимост на процеса на тези ключови номинации, както по повод ДАНС е направен задълбочен анализ. Тази скандална номинация, която беше скандална най-вече по вулгарния начин, по който беше осъществена и наложена, това е повече от очевидно. Но аз съм убеден, че съществени последици от този доклад няма да има, макар че твърдя категорично, че така, както звучи, в това, което чухме и днес беше представено накратко, този доклад изисква светкавично изработване на програма за действие от страна на правителството, независимо дали това правителство ще работи още три месеца или още три години до края на мандата.
Поредният план с точки.
Не, конкретни мерки, с които да отговорим на своите европейски партньори, тъй като загубата на доверие е изключително тежка присъда в ЕС. ЕС е основан на доверието между участващите държави. Европейската единна валута почива на доверието между държавите, че ще спазват еднакви правила. И в момента, в който една от тях излъга доверието на останалите - Гърция, и зад гърба им нарушаваше правилата, стигна до фалит. И сега те я спасяват не защото тя е любимо дете на Европа, а защото така спасяват общата валута. Но ние не сме в общата валута и никога не сме били любимото дете на Европа. Европа ни прие заради Турция, нямаше да ни забележи на картата, ако Турция не беше от другата страна на България, както никога няма да забележи Молдова или Армения, макар че Армения се развива по-добре от България в последните години. И затова оттук нататък спасяването на положението ни на държава член и възможността някой ден да извлечем реални ползи от членството изисква светкавични мерки. И то ясни, категорични, дългосрочни мерки, съществена дълбока реформа в съдебната система. Не мога да си представя сериозен подобен план, който да не предвижда Велико народно събрание дори само защото сериозна реформа само в съдебната система дори не може да се направи от обикновен парламент.
Нали знаете, че този кабинет не би написал ВНС в план за бързи мерки за действие. Би било политическо харакири.
Мисля, че свикването на ВНС става все по-неизбежно и по политически причини. Големият въпрос е да направим ВНС като общество, което е обсъдило и осмислило слабостите на сегашния модел и което е готово да направи работещ нов модел, а не просто да се отбие номерът със свикването на ВНС, каквото усещане имам от някои политически изявления от последните седмици. Затова вместо да се занимаваме кой кого е подслушвал в Банкя, трябва да си говорим за това как трябва да изглеждат следващите правомощия на следващия президент, министър-председател и Народно събрание.
Сещам се за една фраза на Иван Кръстев - че "дори България да вземе да излезе от ЕС, може и нашите политици да не разберат за това, защото са прекалено заети да спорят един с друг и да се подслушват".
А в останалото време да лъжат Европа.
