Дарин Матов: Не съжалявам, че застанах зад кандидатурата на Марковска
Дарин Матов: Не съжалявам, че застанах зад кандидатурата на Марковска / Sofia Photo Agency
Независимият депутат Дарин Матов за казуса „Марковска”
58752
Независимият депутат Дарин Матов за казуса „Марковска”
  • Независимият депутат Дарин Матов за казуса „Марковска”

„Не съжалявам, че застанах зад кандидатурата на Венета Марковска - не мисля, че сме употребени в този скандал" - това заяви в интервю за Дарик независимият депутат Дарин Матов, който е един от вносителите на кандидатурата на Марковска за конституционен съдия.

Матов е категоричен, че с действието на президента Росен Плевнелиев, който осуети клетвата на съдия Марковска в Конституционния съд, напускайки церемонията, са погазени парламентаризмът и основният закон на страната. Дори и днес Матов отказа да повдигне завесата за това каква е предисторията на внасянето на тази кандидатура в Народното събрание и сериозната подкрепа при гласуването й. Депутатът не назова и кои са според него виновниците за случилото се покрай скандала „Марковска", защото нямал доказателства, а само подозрения.

Ето какво каза още Дарин Матов през Дарик:

Не съжалявам за това, че съм застанал зад кандидатурата и избора на Венета Марковска, а съжалявам за това, че като народен представител не беше уважено решението на парламента, който със 127 народни представители, най-много от всички кандидати, получи доверие Венета Марковска и беше избрана като конституционен съдия. За пореден път беше погазен парламентаризмът в България. Що се касае до президента, той може би би трябвало да взима отношение по издигането на неговата си кандидатура, става въпрос за Борис Велчев.

Нямате, убедена съм, съмнения в това, че президентът едва ли е действал по този начин, без да се консултира и с мнозинството в Народното събрание, или?

Просто много уважавам и президента на Република България, и него, и като президентска институция. Страшно много уважавам г-н Борисов и като човек, и като институция, представител на Министерски съвет. Но по отношение на избора на двамата конституционни съдии от квотата на парламента те нямат отношение, двете институции нямат отношение. Ако те са давали някакви становища и мнения, то може би това са били техни лични мнения, като хора, като човеци. Днес се видя обаче, че това вече не беше лично мнение на президента Плевнелиев, а беше мнение и поведение на президентската институция. И ако по този начин може да се случват нещата в България, за мен това е погазване на парламентаризма и най-вече на Конституцията на Република България, защото г-н президентът би трябвало и трябваше да спази срока, определен в правилата и конституцията, че в едноседмичен срок след избора на конституционните съдии трябваше те да положат клетва. Това, че той отсъства, той можеше да упълномощи примерно и вицепрезидента си. Може би ако една седмица след като бяха избрани конституционните съдии, беше положена клетвата, може би тази ескалация на напрежение, на вадене на един сигнал, който беше анонимен, и впоследствие още не знам колко сигнала, които абсолютно не се различаваха от първия, нямаше да се случи.

Мислете ли, че има сценарий зад всичко това?

Мисля, че имаше сценарий още с внасянето на сигнала и това беше един сигнал, съшит с бели конци, едни изрезки от вестник "Капитал" по един казус, който дори не засяга личността лично на Венета Марковска, а за нейни приближени от 2010 година. Медиите бяхте въвлечени от подпалвача на омразата да разпространявате този огън на омразата стъпаловидно и сега да извадите кестените не вие да ги изпапате, а ще ги изпапа този, който е подпалил огънчето. От ухо на ухо се предаде един донос и стигна до Брюксел.

Кой подпали това огънче?

Иван Костов. Аз се срамувам от такива колеги. Те не разбират ли тези мои колеги, че с внасянето и разнасянето на такива сигнали... ако ние сами тук не си уважаваме нас и самата институция, която ние представляваме, нас и в Европа няма да ни уважават. Това, което каза премиерът Борисов, че до нашия казан, в Брюксел, няма нужда да има охрана, защото ние сами си се топим.

Не се ли чувствате по някакъв начин и вие лично и независимите употребени, внасяйки тази кандидатура, заставайки зад нея, а сега това, което се случи, в крайна сметка бламира това решение на парламента?

Чак аз да съм употребен и вносителите, не мисля, че сме употребени и няма от кого да бъдем употребени. Мен ме боли сърцето в момента. По-скоро бях много притеснен днес след това, което се случи, за състоянието на Венета Марковска, защото за мен тя е един изключително достоен човек, най-големият професионалист от всички кандидати. Не може по този начин да се подхожда от когото и да е към един човек с изключителни професионални качества.

Тя наистина ли пътьом към Конституционния съд имаше намерение да подаде своята оставка след това.

Да, особено след този натиск към нея, за съжаление, журналистите направо ни премазаха на вратата. Наистина като влязохме вътре тя ми каза, да, аз това съм решила да направя. Но вижте сега...

Но не носеше писмено заявление или нещо такова за... предварително.

А защо, защо трябва да носи писмено заявление?

Ако така е решила, чисто формално, да спази закона, заклевайки се, и след това да се оттегли. Ако това е било нейното решение.

Аз мисля, че според юрисдикцията достатъчно беше нейният устен изказ. Можеше и устно да го заяви. Но за съжаление след това, което се случи, тя просто реши и се амбицира, и каза, да, аз ще си търся до край правата, първо като гражданин, защото са му нарушени конституционните права, за това, че не му беше позволено да се закълне. И второ като магистрат. Тя най-добре знае как да го направи. Аз не мога даже да ви кажа как би станало. Но тук се обърка страшно ситуацията, получи се един прецедент, който връзва всички институции и най-вече парламента. И сега да се чудим какво правим. Тя вярваше и знаеше, че ние няма да я предадем, ние ще стоим зад нея... Ако тя не се беше заклела, тя щеше да ни предаде, защото ние сме вносители и още повече народни представители, които са гласували "за".

Чий беше днешният сценарий, според вас?

Ох, не знам, не знам, аз не искам да търся сценарий, кой казал, кой какво рекъл. Не мога да обвинявам никого и не искам да обвинявам никого.

Защо?

Защото аз за разлика от онзи анонимник със сигнала не мога да си позволя да посоча, да кажа, ето ти беше, защото нямам факти, данни и доказателства.

За себе си нямате обяснение кой нареди така пъзела да се стигне до тази финална развръзка?

Засега не мога да кажа кой е наредил така пъзела, че да се стигне до тази развръзка. Подозирам, ще кажа не със сигурност, но подозирам откъде е тръгнал сигналът. Подозирам, че тук става въпрос за големи интереси. На някого са му накърнени интересите, някой се заканва, че ако не бъде направено нещо в негова полза, в утрешния ден ще си плати, дори за да страда някой. Едни такива идиотии.

Като говорите така и вие, общо, остава впечатлението за...

Какво искате да ви кажа? Да ви кажа лица ли? Подозирам само, нали разбирате, че ако ви кажа това лице беше, утрешния ден може да излязат и да тръгнат да ме съдят.

Дали обаче ще успеете да изчистите онези съмнения в публиката, че някой друг чрез вас предложи Венета Марковска, и някой, може би същият този друг, след това направи последващите действия?

Днешният ден беше потвърждение на това, че няма никой друг, защото днес в залата за клетва единствените хора, които стояхме плътно зад нея, бяхме независимите. Всички имам чувството, че бяха срещу нас. Ако това не е отговор на вашия въпрос, не знам какъв отговор мога да ви дам друг.