България е с най-ниски цени на хранителните продукти в целия Европейски съюз. Това каза в интервю за Дарик министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Данните на Евростат наскоро той докладвал и пред Министерски съвет. „Хората ще кажат, че ние сме с най-ниския стандарт. Да, но ако бяхме допуснали ние - с най-ниския стандарт, да имаме по-високи цени, това нямаше да е на добре", обясни Найденов. Министърът посочи, че за втора поредна Коледа цените са били по-ниски в сравнение с предходна седмица.
„Случи се това чудо цените по Коледа в България да бъдат по-ниски отколкото в седмиците назад, както е в нормалните държави. Не само по отношение на хранителните продукти - това се случи и с останалите неща, които ние търсим за подаръци. И за Великден бяха по ниски цените, и за Коледа. Ако това е мерилото дали сме станали европейци, категорично станали сме", заяви още министър Найденов. Ето какво още каза той:
Честитя Коледа на всички българи и им пожелавам да са здрави. Ако можем да бъдем малко по-спокойни в днешните динамични времена и, ако можем, все повече да се връщаме към онези ценности, които смятахме за демоде, но които всъщност ще ни гарантират, че този свят ще продължи да го има.
На финала на годината какъв отчет си давате за 2012-а? Беше динамична година, започна с природни катаклизми - наводнението в село Бисер. Помним скока в цените на храните, спада на цените, въобще динамична година беше особено в сектора земеделие и храни.
Динамична година, но аз като си правя ретроспекция, и предната година беше динамична, и по-предната. Моят ресор или портфолио е наистина много бурен, много неща се случват, многоспектърно, свикнал съм. Годината започна с бедствието в село Бисер и тогава отново природата трябваше да ни покаже ние като човеци колко малки сме пред нея и колко нищожни можем да бъдем. И как за един миг нещата се обръщат и в този миг или след него ние трябва да бъдем много сплотени. Лошото там роди добро, роди едно преобразено село. Дано и хората, които живеят там и всички, които са били свързани с отстраняване на щетите от това бедствие, са извлекли своите поуки. Мисля си, че там онези хора са станали по-добри, по-човечни, а пък ние като институции се надявам се научихме да реагираме и работим по-добре. След това годината мина през тревожните новини и световните рекорди по отношение на [цените на] пшеницата и други хранителни продукти. Слава богу, в края на годината се стабилизираха. Всъщност това е една тенденция, от която няма как да избягаме ние като българи, защото ето, и във вътрeшнополитически план някои спрягат цената на хляба, което е грубо и не е джентълменско. Няма как да влияеш на цените на хляба, когато цените на световните борси гонят световни рекорди. Но тук ние заиграваме с хляба, а това не трябва да се случва, защото в края на краищата никой не е по-голям от хляба. Но въпреки всичко в България в момента и аз наскоро имах възможност да докладвам на Министерския съвет статистиката от Евростат: България е с най-ниските цени на хранителните продукти в целия ЕС. Естествено - хората ще кажат - ние сме с най-нисък стандарт. Да, но ако бяхме допуснали ние с най-ниския стандарт, да имаме по-високи цени, това вече нямаше да е добре.
Ще се запази ли прогнозно трендът на стабилни цени? Няма как да бъдем сигурни, но като цяло погледът поне за първата половина на 2013-а, очакват ли се драстични промени в европейски и национален план?
Не. Даже, това, което се прогнозираше в месеците назад, че едва ли не покрай Нова година ще има някакъв страхотен пик, че виждаш ли нещата ще бъдат като предновогодишен апокалипсис, не е факт. Аз тогава казах всички да бъдат спокойни - цените не само ще се стабилизират, те ще отбележат и спад и това се случи. Това е втората Коледа, случи се това чудо, чудото по Коледа цените да бъдат по-ниски, отколкото в седмиците назад. Както е в нормалните държави. И не само по отношение на хранителните продукти. Това се случи и с останалите неща, които ние търсим за подаръци. Ние имаме къса памет, но на принципа „ден година храни" опитваха търговци да направят големи печалби на гърба на потребителя. Това не се случва. И за Великден бяха по-ниски цените, и за Коледа и ако това е мерилото дали сме станали европейци - станали сме. Разбира се, не е само това мерилото. Но нека да бъдат спокойни хората, няма проблем с цените на храните. Има проблем с това, че ние наистина сме бедни, кризата е много тежка. От много ниски нива тръгна България, това не бива да го забравяме. Много често казват: ето, гърците, въпреки кризата, живеят по-добре от нас. Ама гърците живееха може би най-добре в ЕС. Нека да не го забравяме. И да е ясно, че не сме станали сега най-бедната страна. Ще извървим този труден път, тази финансова стабилност, която я имаме, трябва да ни води натам, че да станем по-богати. Тогава няма да усещаме [цените на] храните. Винаги ще има пропорционалност: храните ще бъдат определено съотношение спрямо доходите и няма как да се наруши това съотношение. Та тук е важно не да търсим как цените да станат по-ниски, а как ние самите да станем по-богати, как икономиката да стане по-ефективна. Мисля, че това са важните въпроси, въпросите, по които трябва да работим всички заедно. Защото много пъти хората очакват и свързват неудачите си с правителството. Все пак да не забравяме, че ние живеем на Балканите, където е модерно да псуваш правителството и политиците, които те управляват и всичко, което ти се случи, та ако ще и в личен план, да бъде свързано с неудачно управление. Трябва самите ние да се опитаме да си подредим живота.
Какво ще си пожелаете за 2013-а - нов мандат или по-спокойна година?
Постоянно си пожелавам сутрин, когато се събудя да не посягам към хапчетата. Не знам хората дали го вярват, но ежедневието на един министър е много тежко, свързано е с много големи усилия, напрежение и неизбежно човек посяга към лекарствата, затова си пожелавам, да не посягам към тях, пожелавам си здраве. Дали ще има някакъв нов пост или нов мандат, това ще кажат хората в средата на следващата година. Аз се надявам те да оценят обективно това, което се върши в днешни дни. Нека да нямат къса памет, да си спомнят какви бяха нещата преди четири, преди осем години, въпреки времената, в които живеем и да направят своя избор. Няма да им правя агитация в новогодишните дни. Надявам се на тяхното чувство, което при българина е силно развито. Те ще направят своя избор. Дано да бъдат по-добри времена, който и да управлява и както и да се управлява държавата. Това, от което се измори българинът, е да стяга колана. Видях тревожна статистика - България продължава да намалява като население, а имаме прекрасна държава, прекрасни кътчета. Една от амбициите ми в оставащите шест месеца до края на мандата е да поработим или максимално да съсредоточим усилия за тези селски райони, тези прекрасни кътчета, да можем да оставим хората там. Защото те пазят българщината там и за идните поколения това ще е много важно. Пътувайки много, виждам места, които изглеждат като след война - изоставени къщи, безлюдни. Това в днешна Европа не бива да го допускаме и по това също трябва да работим.
