Асен Асенов: 2008 ще бъде година на затвърждаване на принципи

Директорът на Агенция "Митници" Асен Асенов в студиото на "Седмицата".

Днес е Международен ден на митничаря.

Точно така.

Как пък избраха точно 26 януари? Какво е станало на 26 януари?

На 26 януари е проведена първата сесия на Съвета на Световната митническа организация, всъщност преди. . . това е 1953 година на този ден, на 26 януари. България се присъединява към Съвета за митническо сътрудничество 1973 година, или тогава се ражда голямото в световен аспект митническо семейство, ако мога така да се изразя.

Резултатите от работата на митниците през 2007 година - колко пари сте събрали, какво показват сравненията с минали години? Влизането в Европейския съюз и отпадането практически на редица мита означаваше ли по-малко приходи?

2007 година беше годината, която ние предполагахме, че ще бъде най-рискова по отношение на фиска. Защо? Защото, така, образно казано, направихме една голяма рокада с колегите от Националната агенция за приходите. С отпадането на вътрешните граници за съюза на практика от стокообмена на България с Европейския съюз около 60 процента вече не са. . . стоките не са под митнически контрол. С други думи - данъкът върху добавената стойност при тези сделки вече се събира от Националната агенция за приходите. Обратно - Агенция "Митници" пое отговорностите по отношение на администрирането на акциза, това стана, разбира се, в средата на 2006 година, но от 1 януари 2007 година за първи път при условията на пълноправно членство, защото акцизът освен като производство на територията на страната, вносът от трети страни, което е познато, вече трябваше да се регулира и по отношение на вътреобщностните доставки и вътреобщностните придобивания. Една голяма отговорност. В бюджета цифрата, която беше заложена по отношение на акциза, беше 3 милиарда 172 милиона лева. Сега от позицията вече на изчистени резултати за 2007 година мога спокойно да кажа - едно чудесно, добро европейско начало във фискален аспект. Митниците успяха да внесат в държавния бюджет на страната повече от 7 милиарда лева, а точната цифра. . .

А 2006-та колко бяха?

Точната цифра е 7 милиарда и 31 милиона лева сега. А 2006 година, която беше и ние считахме, че ще бъде пикът всъщност при стария фискален режим, тогава, когато събирахме целия данък върху добавената стойност при внос, бяха 7 милиарда и 7 милиона лева. С други думи - с около 24 милиона лева, дори при тези промени, в абсолютен размер нашата администрация през тази година успя да събере.

Добре, но какво е обяснението - отпадат 60 процента от митата заради влизането на България в Европейския съюз. . .

Точно така.

. . . това би означавало, че или вие преди не сте хващали страшно много, или. . .

Не, не, просто има промяна в режима, промяна във фискалния режим, това се опитвам да кажа. Всъщност едното замества другото - акцизът. . . митническата администрация до 2006 година не събираше акциз. . .

Тоест заради акциза.

Разбира се,. . .не събираше акциза. . .

Кой е основният източник на приходи пред митниците - ДДС от внос на митата. . .

Значи. . .

. . . акцизите?

. . . като степен на тежест, данъкът върху добавената стойност и акцизът имат почти еднаква степен на тежест. За 2007 година сме събрали 3 милиарда 511 милиона като данък върху добавената стойност, а като акциз - 3 милиарда 315 милиона, или с други думи - почти еднаква относителна тежест с лек превес през 2007 година на данъка върху добавената стойност. Що се касае до митата, това, което е важно да се знае през тази година, те са от порядъка на 193 милиона лева, като 75 процента вече от тях са традиционен собствен ресурс за общността. С други думи - 75 процента от тези 193 милиона лева се превеждат по механизъм, който е изграден в Министерство на финансите, на Европейската комисия.

Кои са най-честите нарушения, които хващахте през 2007 година? Коя стока се опитват най-често, не говорим за наркотиците, нали, за тях после ще говорим, която се опитват най-често да я вкарат контрабандно?

Като честота на нарушенията. . . Значи, искам преди да ви отговоря конкретно на въпроса, да кажа, че предвид на тези промени, които настъпиха, трябва да разглеждаме няколко типа нарушения. Митнически нарушения, веднъж, които са познати, за които ще поговорим с вас, но ще ми се да обърна специално внимание, предвид поемането на отговорностите по администрирането на акциза, и на акцизните нарушения, които бяха констатирани тази година от митническата администрация. Отделно от това много силна година беше по отношение спазването на валутното законодателство. Ние имахме, така, уникални случаи в тази посока. . .

Вчера хващате 10 хиляди фалшиви евро на "Калотина".

Точно така.

Турчин с германско гражданство в кутия за цигари.

Абсолютно вярно. Миналата година имаме кеш суми, които бяха хванати, от порядъка на милион и 600 хиляди евро конфискувана валута и милион и 300 хиляди, ми се струва, щатски долара, като в един случай. . .

Ама това фалшиви.

"Капитан Андреево", който нашите служители заедно с колегите от ГДБОП при една съвместна акция успяхме да задържим един милион и 70 хиляди щатски долара, което. . . представете си, това е, нали огромна, огромна валута. Но иначе за стоките. . .

А това. . . от престъпления ли са придобити тези пари в този случай....

Да. Оттук нататък вече процесуално-следствените действия установяват, така, взаимовръзки. . .

Милион, този милион евро що ли е тръгнал той да ги пренася по този начин. . .

Ами, определено. . .

. . . а не ги е пуснал по банката. . .

Анализите, разбира се, аз не бих искал да навлизам в други области, но анализите при нас показаха, че това е валута, която е предназначена да бъде закупена стока, която да се контрабандира. И в конкретния случай нашите съмнения бяха свързани с трафик на златна бижутерия. Но отделно от това исках да кажа, че най-често контрабандираната стока, като честота, бяха цигарите през 2007 година. Почти. . .

И днес включително, хващате на "Златарево", според ваше съобщение, 120 мастър-бокса цигари, между плодове сложени.

Точно така. И аз искам да благодаря на колегите, че именно навръх нашия професионален празник те успяха, така, да реализират едно много добро. . .

Те какво са разчитали, че вашите хора празнуват сега на "Златарево"?

Да, вероятно, не знам. Вероятно, не знам. Но ми се струва, че в този случай са подценили бдителността на нашите колеги и сред ябълки, които официално се внасят като стока от Македония за България, нашите колеги успяват на база на анализ на риска с, така, внимателен преглед на документите да установят симптоми за физическа проверка, извършват физическа проверка и установяват това наличие на цигари, което, така, е един добър случай наистина за професионалния ни празник.

А от кои държави най-често се контрабандира?

Различните типове стоки са от различни държави. Например в областта на текстилите, на обувките, Далечният изток е. . .

Китай.

Да, и не само, и не само, различни държави от Далечния изток, големи производители. По отношение на. . . отново Далечният изток по отношение на стоките, които нарушават правата върху интелектуалната собственост. Това е една. . .

А, това е интересно.

. . . друга област, в която митническата администрация през тази година направи, така, редица разкрития. Ние имаме повече от 1800 задържания на стоки, представяте си какво е това, 1800 задържания на стоки, които нарушават права върху интелектуалната собственост.

Имате предвид маркови дрехи, маркови обувки.

Проблемът вече излиза дори извън тези типове стоки, които са познати. . .

Какви например?

Ще се опитам да ви дам няколко примера, реални примери, които ние имаме, но преди това ми позволете да ви съобщя две цифри, които са изключително сериозни. По данни на Европейската комисия около 15 процента от световната търговия вече се счита и се предполага, че е с така наречените стоки ментета, ако жаргонно мога да се изразя, т.е. огромни са обемите на тези стоки, които се търгуват, като онова, което е впечатляващо, че те навлизат практически в цялата индустрия. Най-страшно е, че навлизат дори и в областта на лекарствата, т.е. вече е. . .

Хващате и лекарства?

Да, имаме и такива случаи, и такива съмнения. Имахме два или три случая, които аз си спомням в това отношение, но най-често извършваните нарушения при нас с големи обеми са в областта на текстилите наистина, в областта на парфюмерията. Имахме случаи, на "Калотина" и на "Капитан Андреево" бяха задържани по 2 контейнера, пълни с фалшиви парфюми, от всякакъв тип, всякакви марки парфюми, които вие можете да си представите.

Къде ги правят, откъде идват?

Идват от юг.

Турция?

От юг.

Т.е. текстил, парфюмерия. . .

Текстил, парфюмерия. На Варна имахме случай с фалшифицирани "Солинген" ножове например. Имахме самобръсначки "Bic", милиони, милиони самобръсначки.

Е, как ги хващате, че са фалшифицирани? Те така си приличат, направо не се отличават. . .

Значи, процедурата. . . определено, изключително трудно е, но е създадена една система, която функционира много ефективно. Митническата администрация при защитена марка задържа определен тип стока, след което уведомява правопритежателя на тази марка. При анализа, който правопритежателят на тази марка прави в своите производствени мощности, установява дали тази стока е произведена от него или е произведена от друг производител, което очевидно е извън. . .

Добре, при всеки случай... Каква е системата, по която работите? Във всеки ли случай, който видите маркова стока, търсите официалния вносител и го проверявате?

Стремим се, стремим се да имаме наша инициатива. И при задържанията, които ние осъществяваме, 50 процента от случаите са по инициатива на митническите органи именно по този начин, но системата като такава, каквато функционира в България, вие като притежател на съответната марка можете да поискате от митническата администрация да защитава вашата марка, т.е. при контрола, който осъществява на стоките, тривиалният, да следи и за този процес. А това е напълно безплатно, става с подаване на молба по регламент на Европейския съюз. . .

Колко такива молби вече има?

Ами през. . . стотици са молбите. През 2007 г. мисля, че бяха повече от 270 молби, които са постъпили в агенция "Митници", и имайте предвид, че половината от тях, около 133 мисля, са молби от притежатели на марки, които са извън България, т.е. на лица, които са от Европейския съюз, с местоседалище страни - членки на Европейския съюз.

И 1800 случая казахте сте хванали фалшиви стоки.

Да, 1800, точната цифра е 1823 задържания на стоки, които нарушават правата върху интелектуалната собственост.

Наркотиците. Вие за Куйович знаехте ли?

Като лице, разбира се, така, ни е известен.

Т.е. знаехте за този човек, че контролира, както се твърди, наркоканал?

Е, дали контролира или не не бих могъл да кажа, но попадал е в нашите анализи.

Хващали ли сте по негов канал нещо през миналата година?

Аз искам да направя уточнение, че по отношение на митническата администрация ние контролираме все пак стоките и лицата не са наша компетентност. Ние се стремим, разбира се, при нашите анализи да се интересуваме и да включваме в нашите анализи и персонално лица, които биха могли да ни подскажат конкретен трафик, но все пак нашата специалност е превозното средство, контрола на превозното средство и откриването на стоката, така че по-скоро извън нашите компетенции е да можем да регулираме или да контролираме лица.

Имало ли е случай да ви се обади някой и да каже: абе, това превозно средство, дето вие трябва да го контролирате, не го проверете, намерете. . . понеже много се коментира в България, че, включително висши полицейски шефове бяха замесени в обвинение, че покровителстват наркоканали и то практически, за да стане покровителстването, без митничарите няма как да стане.

Да, значи, от една страна е така, когато говорим за трафик на наркотични вещества. Аз съм в системата на агенция "Митници" 17 години, но по отношение на наркотрафика ми се струва, че това е една от областите, в които държавата е акумулирала своите усилия. Аз смея да твърдя, че имаме чудесни, прекрасни взаимоотношения с колегите от ГДБОП и самите разкрития, които ние направихме съвместно през 2007 г., могат да покажат и да докажат една отлична работа в тази област. И наистина, повярвайте ми, сътрудничеството на между агенция "Митници" и ГДБОП особено в областта на борбата с наркотрафика е може би за пример. . .

Кой е най-големият удар, който направихте през 2007 г.?

Най-големият удар е в областта на хероина, около 160 килограма хероин бяха задържани на "Калотина" през тази година, а иначе самите количества като цяло в областта на наркотрафика през 2007 г. също са впечатляващи. Ние имаме задържани повече от 1220 килограма различни видове наркотични вещества.

Включително синтетични ли?

Включително и синтетични наркотици, но количеството, което преобладава от тези 1224 килограма, е хероинът. Той е от порядъка почти на тон, 997 килограма хероин са задържани от българските митници през 2007 г.

При положение, че се твърди, че в България се произвеждат много синтетични наркотици или вещества, от които те се правят, защо не хващаме най-много количества от тях?

Бих казал, че по отношение на синтетичните наркотици ние имаме поредица от добри удари в тази област. През предходните години бяха задържани стотици килограми със синтетични. . . от типа на синтетичните наркотици, и то различни видове.

Продължават, разбира се, задържанията. 2007 г. не беше една от най-добрите в областта на синтетичната дрога за сметка на хероина през тази година, но моето лично мнение е, че това е така заради добрите удари, които бяха направени от колегите от Министерство на вътрешните работи във вътрешността на страната по отношение на производството на тези. . .

Т.е. казвате, че хич не стигат и до границата?

Ами, не бих искал да кажа, че хич не стигат, защото има и разкрития, но категорично добрите попадения, които бяха направени във вътрешността на страната, облекчиха нашата работа на границата.

Вече няма чужди консултанти, които да се грижат за мобилните групи. Те работят ли, като ги няма "Краун ейджънтс"?

Нека да направя едно уточнение. Да, мобилните групи продължават да функционират, разбира се, но колегите от "Краун ейджънтс", така, продължават своята работа, но под формата на друг договор, консултантски, който е, мисля, до края на 2008 г., но в системата на. . .

Но преди те отговаряха, те, те го измислиха това с мобилните групи.

Абсолютно вярно.

И ние сега вече го прилагаме без тях.

Да, нека да се изразя така: заедно създадохме, с тяхна консултантска помощ, мобилния контрол като тип контрол в България, имайки предвид членството на България в Европейския съюз.

Работи ли системата без тя да е. . .

Категорично. . .

. . отвън ръководена?

Категорично. Ние направихме един вътрешен минипроект за прелокация на нашите мобилни групи. Петнадесетте мобилни групи продължават да работят на територията на страната като са сепарирани по отделните регионални митнически дирекции.

Колко митничари уволнихте заради корупция?

През 2007 година, искам да кажа, че от анализите, които ние направихме, най-малко заради това, което вече споделих с вас, намаляването на. . . съкращаването на определена бройка от нашите служители, около 204 служители бяха редуцирани от състава на митническата администрация, 15 гранични митнически учреждения със страните - членки на Европейския съюз бяха също така редуцирани. Отделно от това, това, което споделих вече с вас, че около 60 процента от вноса и около 57 процента от износа на стоки с Европейския съюз вече не е под митнически контрол. Като цяло корупционният натиск върху системата през 2007 година считаме, че категорично е намалял. Въпреки това борбата с корупцията и, разбира се, и други нарушения вътре в системата продължава да си остава един от, така, основните наши ангажименти вътре в системата. През годината имаме образувани 57 дисциплинарни производства, като, така, за съжаление, 20 от тях завършиха и с най-тежкото наказание - уволнение за наши служители.

Колко е взел най-много митничар от тези случаи, които. . .

Трудно е да се каже, трудно е да се каже колко. . .

Не, става дума за еднократен случай, какво се хваща.. . .Сега тази седмица хващат 50 хиляди лева, са поискали двама. . .

Не, за наши случаи, които ние категорично... са хващани с пари, говорим за суми от порядъка на 100 долара, 100 евро, които сме доказвали или които сме успели да докажем към момента на дисциплинарното производство. Но сами. . . Искам тук да бъде направено, нали, едно разграничение - нашите възможности, нашите компетенции на вътрешния контрол са свързани със самото дисциплинарно производство. Оттам нататък когато имаме данни за престъпление, ние предаваме случая на компетентните органи, за да се докаже евентуално и наличието на престъпление.

Как ги хващате тези с по 100-те евро?

Ами, по сигнали. Имаме сигнали, които. . . Два от случаите, например си спомням, конкретни сигнали, които са подадени. Единият беше в, мисля, митница аерогара "София", не тази година, разбира се, преди това. . .

Те за какво ги искат от човека...

Предполагам, че по отношение на сървиса, на услугата, която така или иначе е извършена. Колегата ни подава сигнал. . .

А, да стане по-бързо.

. . . който се оплаква. Да. На база на този сигнал ние предприемаме мерки и заедно, или наши сили, или заедно с колеги от Министерство на вътрешните работи, се опитваме да извършим след това проверка на нашия служител. Установява се, че тази банкнота е или със същия номер, или съответно, така, подготвена за тази цел и след това се установява.

Е, каква е заплата на този митничар след като си е искал 100 евро на аерогарата?

Средната заплата в системата на агенция "Митници" през тази година е 564 лева.

Лева.

Лева.

И всъщност може да се каже, че подкупът, така, дребният подкуп е 50 процента от  заплата.

Трудно ми е да кажа, че това е някакво правило. И по-скоро считам, че не е така. Но онова, с което сме се сблъсквали през годината в тази област, е наистина случаи на дребна корупция.

Е, добре, ама, кога ще се. . . Не е нормално държавата да очаква, че тези хора няма да се изкушават да искат 100 евро, ако взимат 500 лева.

Определено, определено сте прав. И в тази посока ние предприемаме действия и през годините успяхме да направим една система за допълнително материално стимулиране на нашите служители, като 25 процента от фонд "Работна заплата" за системата се. . . е гарантирана за допълнително възнаграждение на нашите служители. И ще ви дам примери за, така, изключителни попадения в тази област, за които говорихме, областта, да речем, на митническите и валутни нарушения, противодействието на митническите и валутни нарушения. Нашите колеги получават допълнително възнаграждение, а и не само, разбира се, в тази област за добро изпълнение на задълженията.

Е, колко може да. . . , тези дето са хванали мастербокса...

Да речем, таваните, които си спомням, таваните, които си спомням, като максимални суми през годината - 3, 4, 5 хиляди лева. . .

Годишно?

. . . като допълнително възнаграждение в годишен аспект, да.

Тоест почти една заплата отгоре.

Да.

Най-важното през 2008 за митниците?

Година на затвърждаване. Ако 2007 беше една революционна година по отношение на новото начало, това ще бъде, 2008 ще бъде годината на затвърждаване на тези принципи. Но все пак ми се ще да спомена няколко неща, които са изключително важни като приоритети за нас. Предстои една много сериозна реформа в европейското митническо законодателство. И 2008 година трябва да бъде използвана за подготовка както на администрацията, така и на бизнеса за прилагане на модернизирания митнически кодекс на Европейския съюз. Тежка и напрегната ще бъде според мен годината по отношение на фиска. От нас ще се очакват суми, ако през 2007 са били около 7 милиарда, както вече казахме, през 2008 те ще бъдат над 8 милиарда лева. Ще се опитаме да акцентираме върху ревизиите при последващия контрол в областта на акцизите. Ще се развива концепцията електронни митници. Борбата с корупцията, разбира се, също ще продължи да бъде наш основен приоритет. Все тежки задачи, които, които предстоят за администрацията.

Понеже сега ще се върнем в "Седмицата" на темата за "Кремиковци" в дебат, след като говорихме доста по тази тема и с министър Петър Димитров, какво показват данните на митниците за мястото на "Кремиковци" в националната икономика? Аз ви помолих, да си кажем на слушателите, че не ги знаете наизуст, но ви помолих изрично да извадите цифри.

Да. Като отчитаме, че митницата има определено касателство с тази проблематика, то е свързано с вноса на суровини и, разбира се, износа на готова продукция от страна на комбината, ставките, с които се работи, на митата, са нулеви по отношение на "Кремиковци" и те заплащат при вноса на суровина данък върху добавената стойност към митническата администрация и това е нашият поглед към тази проблематика. Но с "Кремиковци" ние положихме, така, много сериозни усилия с ръководството на "Кремиковци" през различни негови етапи да регулираме взаимоотношенията с митническата администрация и мисля, че постигнахме една много добра регулация.

Та какво ДДС влиза благодарение на "Кремиковци"?

Значи, не е коректно, така, да индивидуализирам. . . ще дам мащабите. Значи, над 100 милиона в годишен аспект колегите от "Кремиковци" внасят като данък върху добавената. . .

Сто милиона лева влизат само от ДДС от вноса на метали за преработка в "Кремиковци".

От вноса на суровини. . .

На руди.

. . . на руди, да, от вноса на руди. А обемите са от порядъка на два, два и половина милиона тона суровина, която се превозва основно през пристанищата Бургас и. . .

И Лом. Това какъв процент от цялото ДДС? Колко ДДС казахте, че събирате - 3 милиарда. . .

Общо размерът на данъка върху добавената стойност, който е събран в национален мащаб, за тази година е 6 милиарда и 600 милиона лева, заедно. . . Всъщност 3 милиарда и 511 милиона са от митниците, а останалото е от национален аспект. Но той, но все пак той трябва да се разглежда като една обвързана система, защото това е. . . онова, което се внася през минтниците, но то, разбира се, се получава и като данъчен кредит.. . .

Тест два - три процента от ДДС-то от внос идва от "Кремиковци" в национален план.. .

Да, може така да се каже.

Благодаря ви, г-н Асенов, директорът на Агенция "Митници". . .