На 1 април тази година, навръх своя 40-и рожден ден, Александър Щуб стана министър на външните работи на Финландия. Илка Канерва, бившият министър, беше отстранен, заради изпратени текстови съобщения на танцьорката Тукиайнен.
Само месец и половина след като пое новия пост, г-н Щуб прие Константин Вълков и Михаил Дюзев от "Дарик радио" на лична среща и откровено 30-минутно интервю, част от проекта Дарик M-Tel Traveller. Александър Щуб призова българските политици да не използват Брюксел като оправдание за своите неуспехи.
Това е първата част от интервюто, излъчено днес в предаването Дарик Кафе. Пълен видеозапис ще бъде публикуван по-късно в www.dariknews.bg и в www.zar.bg.
Считате ли, че хората днес вярват в обединена Европа, така както вярваха в нея преди години?
- Зависи кой от всичките 483 милиона европейски граждани ще попитате, за да направите генерално заключение. Сигурен съм обаче, че Европейският съюз търси своята роля още от края на Студената война. Обединена Европа е проект, който има четири цели – мир, просперитет, сигурност и стабилност. И когато тези цели донякъде са постигнати, ние трябва да мислим как да се придвижим напред. Мисля, че опазването на околната среда и климатичните промени са големите ни теми, върху които трябва да работим днес. Все пак, считам, че Европейският съюз е голям мирен проект, такъв, какъвто западното полукълбо не е виждало и в този смисъл проектът е много успешен.
Вие лично, мечтали ли сте за по-различна Европа от тази, в която живеем днес?
Може би по-федерална Европа, да. Мислил съм за Съюза като възможна децентрализирана федерална система. Но никой не е смятал – примерно през 1985 година, че ще съществува Европейски съюз с 27 страни членки; че половината от тях ще имат обща валута; че ние ще бъдем най-големият общ пазар на света и най-голямата търговска сила в света, по-голяма от Съединените американски щати; че ще бъдем такъв голям фактор и че България ще бъде член на Европейския съюз.
В едно свое изказване споменавате, че Европейският съюз не е благотворително дружество и не помага финансово, освен ако не си фермер от беден район. Факт е, че България е селскостопанска страна, в която има достатъчно на брой фермери, и е един от бедните региони в обединения Европейски съюз. В този контекст, мислите ли, че година и половина след влизането ни в Европа, когато имаме нужда от финансово укрепване, заслужаваме наложените й финансови санкции? 
Да, разбира се. Мнозина смятат, че Европейският съюз е машина за пари, която само ви дава нещо. Бюджетът на Съюза е 1 % от брутния вътрешен продукт на цялата зона. Националните бюджети обикновено са около 30-40 процента от БВП. Така че Европейският съюз не ви дава училища, образование, здравеопазване, обществен транспорт. Всички тези неща се правят на местно ниво. Това, което ЕС прави, е да ви даде пари, ако сте например фермер или дава пари на бедни региони. Разбира се, има пари за научни изследвания, образование и т.н. Посланието ми е – не мислете, че ЕС е бездънна чанта за пари, в която просто можеш да пъхнеш ръката си. Идеята е, че ако идвате от зона, която не е толкова развита икономически, каквото е България, всичко ще отнеме време и ще получите помощ. Нещо подобно се случи в Ирландия, Гърция, Испания. Сега е времето на централна и източна Европа. Не мисля, че ще отнеме много време.
Разговаряли ли сте наскоро с високопоставени българи за санкциите срещу страната?
Срещал съм се с Меглена Кунева много пъти, защото бях в комисията за вътрешни пазари. С външния ви министър съм се срещал само веднъж, но съм сигурен, че ще се разберем чудесно. Виждам, че той е много интересна личност.
Все пак, някои коментатори считат, че натискът на Брюксел има за цел и да посочи България с пръст и да превърне страната в пример как Съюзът налага тежки санкции, когато договорките не се спазват. Превръщането в пример не е ли самоцелно?
Спомнете си, че ЕС е базиран на правила. Ние вярваме в принципа за върховенство на закона. Тоест – ако сте направили обещание, трябва да го спазвате. Ако хипотетично предположим, че проблемите с корупцията не се разрешат правилно в страната X, Y или Z, това ще доведе до някакви санкции. Ни мисля, че България ще се използва като пример. При наличие на проблеми обаче, нещо трябва да се направи. Все пак не смятам, че България ще бъде използвана като пример от страна на Брюксел.
Министър-председателят ни отбеляза в интервю за „Файненшъл Таймс”, че натискът, който Брюксел оказва над България подкопава устоите на българското правителство и да засили политическия екстремизъм в страната. Вашият коментар.
Основният ми коментар е, че Брюксел често се използва като средство за извинение, като оправдание – всичко лошо идва от Брюксел, всичко добро идва от собствената ви столица. Разбира се, всички ние като политици понякога използваме това. Аз вярвам, че трябва да се спазва закона. И още нещо – запомнете, че България не кандидатства за членство на ЕС, а е член на ЕС.
Да, разбира се. Мнозина смятат, че Европейският съюз е машина за пари, която само ви дава нещо. Бюджетът на Съюза е 1 % от брутния вътрешен продукт на цялата зона. Националните бюджети обикновено са около 30-40 процента от БВП. Така че Европейският съюз не ви дава училища, образование, здравеопазване, обществен транспорт. Всички тези неща се правят на местно ниво. Това, което ЕС прави, е да ви даде пари, ако сте например фермер или дава пари на бедни региони. Разбира се, има пари за научни изследвания, образование и т.н. Посланието ми е – не мислете, че ЕС е бездънна чанта за пари, в която просто можеш да пъхнеш ръката си. Идеята е, че ако идвате от зона, която не е толкова развита икономически, каквото е България, всичко ще отнеме време и ще получите помощ. Нещо подобно се случи в Ирландия, Гърция, Испания. Сега е времето на централна и източна Европа. Не мисля, че ще отнеме много време.
Разговаряли ли сте наскоро с високопоставени българи за санкциите срещу страната?
Срещал съм се с Меглена Кунева много пъти, защото бях в комисията за вътрешни пазари. С външния ви министър съм се срещал само веднъж, но съм сигурен, че ще се разберем чудесно. Виждам, че той е много интересна личност.
Все пак, някои коментатори считат, че натискът на Брюксел има за цел и да посочи България с пръст и да превърне страната в пример как Съюзът налага тежки санкции, когато договорките не се спазват. Превръщането в пример не е ли самоцелно?
Спомнете си, че ЕС е базиран на правила. Ние вярваме в принципа за върховенство на закона. Тоест – ако сте направили обещание, трябва да го спазвате. Ако хипотетично предположим, че проблемите с корупцията не се разрешат правилно в страната X, Y или Z, това ще доведе до някакви санкции. Ни мисля, че България ще се използва като пример. При наличие на проблеми обаче, нещо трябва да се направи. Все пак не смятам, че България ще бъде използвана като пример от страна на Брюксел.
Министър-председателят ни отбеляза в интервю за „Файненшъл Таймс”, че натискът, който Брюксел оказва над България подкопава устоите на българското правителство и да засили политическия екстремизъм в страната. Вашият коментар.
Основният ми коментар е, че Брюксел често се използва като средство за извинение, като оправдание – всичко лошо идва от Брюксел, всичко добро идва от собствената ви столица. Разбира се, всички ние като политици понякога използваме това. Аз вярвам, че трябва да се спазва закона. И още нещо – запомнете, че България не кандидатства за членство на ЕС, а е член на ЕС.
