Да се задържи един спектакъл в театралния афиш 20 години си е истинско културно събитие. "Секс, наркотици и рокендрол" с Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки ще отбележи годишнината тази вечер на сцената на театъра на Българската армия. Представлението на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски, по текст на Ерик Богосян, е едно от най-харесваните и най-гледаните в последните 20 години.
В какво се крият успехът му и дългият му живот, разсъждава в интервю за Дарик един от участниците в него - Калки. Той разкрива още, че на тазвечершния спектакъл в Армията ще бъдат излъчени кратък филм на Ивайло Христов за историята на "Секс, наркотици и рокендрол" и видеопослание от драматурга Ерик Богосян.
Този спектакъл е уникален. И досега, според мен, никой не е открил рецептата за това как е оживял толкова време. И не просто как е оживял, но и как винаги препълва залите. Всъщност в рецептата може би са включени чарът на Ивайло Христов и силата на текста на Ерик Богосян. Сигурно и магнетизмът, който създаваме ние с Дони. В крайна сметка обаче има някаква неизвестна компонента. Никой не може да си обясни защо този спектакъл се задържа 20 години.
Когато го създавахте, какво си мислихте за него? Колко време предполагахте, че ще издържи това заглавие в афиша на театъра на Армията?
Ние бяхме млади момчета, гости на Ивайло Христов, които в началото приеха цялото нещо като едно веселие. Всъщност спектакълът тръгна в Младежкия клуб на НДК. Когато се премести постановката на сцената на Театър "Българска армия", нещата станаха по-сериозни. А вече към десетата година на спектакъла изведнъж си дадохме сметка колко много е игран. Дори имаше известен период на криза, през който си мислихме дали не е време да се откажем. Но след това си дадохме сметка, че няма смисъл да се отказваме от нещо, което върви. Както и от мисли, които с течение на времето разбираме. Защото не всички мисли, които е вложил Ерик Богосян в текста, са разбираеми веднага. Има някои неща, за които човек узрява, за да разбере слоевете вътре в тях.
Самият Вие как попаднахте в "Секс, наркотици и рокендрол"? Как Ви се случи този спектакъл?
Аз се запознах с Ивайло Христов по време на една "Аполония". Тогава свирихме с "Медикус". И след някакъв ангажимент си спомням, че бяхме с Ивайло в клуба на "Аполония", направихме много музикални и други импровизации, стана голям купон и може би той тогава се впечатли от нашата енергия. Явно след това, разговаряйки с режисьора Николай Ламбрев, са решили, че имат нужда от двама души, които да го подпомагат в спектакъла.
Какво си спомняте от деня на премиерата?
Тогава беше много различна атмосферата. Младежкият клуб на НДК имаше около 150 места, публиката беше разположена като на длан, почти можеше да се видиш с всеки един. Бяхме доста неориентирани в спектакъла. Тук в скоби казвам, че с Дони никога не сме чели сценария. Правихме доста импровизации. Сигурно сме направили и доста глупости, които аз не си спомням. Не съм сигурен дали беше на премиерата или за следващия спектакъл, но Дони имаше ангажимент на друго място и просто дойде с половин час по-късно. Публиката също беше много ентусиазирана. Все пак това беше началото на 90-те години. Времената бяха много странни. Хората приемаха всяко нещо с отворени очи, с отворени сърца. И въпреки че за тогавашните разбирания спектакълът беше доста нецензурен, сега това вече не е така, хората приемаха със страхотни ръкопляскания всяка наша реплика и всяко музикално изпълнение.
Сега, 20 години по-късно, можете ли да говорите за бъдещето на спектакъла? Докога може да се играе?
С годините разбрах, че е непредвидимо това нещо. Имаше един момент, в който Ивайло се отказа за три месеца и тогава разбрахме, че не можем без този спектакъл и отново го продължихме. Не е предвидимо, но засега нямаме намерение да се отказваме. Нека да тече така, както го иска публиката, и така, както театралният дух, в който вярваме, го поддържа.
