По време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха обсъдени проектите на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване, както и бюджетът на държавата. Проектът на НЗОК бе подкрепен от всички организации, като от КНСБ и АИКБ се въздържаха от подкрепа, бюджетът на ДОО има единодушна подкрепа от всички социални партньори и проектът за държавния бюджет получи подкрепа от всички, без АИКБ, това заяви Томислав Дончев на брифинг след Тристранния съвет.
„Искам да благодаря на всички за конструктивния тон и да отбележа, че слушайки внимателно изказванията на всички партньори, е нормално държава, синдикати и работодатели не винаги да са на едни и същи позиции“, посочи Дончев.
Той изрази удовлетворение по две големи теми на консенсус. „Курсът, който още следващата година трябва да следваме, е развръзването на всякакви плащания в публичния сектор от средна работна заплата и търсене на по-умен начин за определяне на тези възнаграждения. Втората тема е, че България още следващите месеци трябва да предприеме конкретни стъпки, указващи нова посока на развитие. България поддържа бюджети с дефицит поредна година, трябва просто а покаже обратното. Трябва да покаже курс към юджетна консолидация, което означава годините напред поетапно свиване на дефицита, докато достигнем до състоянието, което беше традиция последните 25 години – поддържане на 0 дефицит“, посочи Томислав Дончев.
Финансовият министър Теменужка Петкова благодари на социалните партньори за конструктивния диалог и за постигнатото в резултат на диалога през последните няколко седмици, така че днес проектът за Закона на държавния бюджет да получи почти пълната подкрепа, както на синдикатите, така и на работодателите. Тя припомни, че единствено от АИКБ са имали известни съображения и са се въздържали. "Това, което постигнахме през последните седмици - първият проект за държавния бюджет бе поставен пред доста сериозни критики, в резултат на диалога, това, което се получи в този вариант изключва увеличаването на вноската за фонд "Пенсии", обясни Петкова.
Социалният министър Борислав Гуцанов обяви, че "диалог" е ключовата дума и благодари на социалните партньори, синдикатите и работодатели, че с пълно единодушие е приет бюджетът на ДОО. "Наистина бюджетът е социален. Направихме така, че след 3 години замразяване - да се увеличат средствата за втората година майчинство на 900 лева, минималната работна заплата става 620 евро. Относно държавната администрация - не трябва под общ знаменател да се слагат всички хора, които работят там", обясни Гуцанов и допълни, че за пенсиите се запазва "швейцарското правило".
"В социалната сфера средната заплата е около 2 000 лева, не считам, че това е много, има хора, които са се разписвали на по-високи възнаграждения, ще се види как да бъдат избегнати подобни аномалии, но не всички да бъдат слагани под общ знаменател", каза Гуцанов.
Асоциация на организациите на българските работодатели, същото впечатление имам и от двете синдикални организации, подкрепят тези позитивни решени, промени, които бяха направени в националната план сметка, това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АОБР) Румен Радев и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели.
„По отношение на споменатите вече 2-процентни пункта в осигуровките, които се правят за пенсии, по отношение на данъ върху дивиденда и ликвидационните дялове и така нататък. Всъщност нюансът, който имаме като Асоциация на индустриални капитал, е по отношение на изпълнението на ангажимента за отпадането на автоматичните механизми за определяне на възнаграждение. Просто нашето уточнение е, че към момента, като запис в Закона за бюджета за 2026 година, са записани текстове, които прекратяват този механизъм или по-точно казано не го прилагат този механизъм за 2026 година, реферирайки към съответните специализирани закони“, обясни Радев.
„Това, на което настояваме е в крайна сметка, е да се изпълни този ангажимент докрай, корекциите в тези специализирани закони да бъдат направени и съответно да нямаме по нататък този автоматизъм. Когато видим и това завършено, естествено ще има и нашата подкрепа. Това е нюансът, който трябва да бъде поставен“, допълни той.
„По отношение на основен въпрос, какъвто е оптимизацията на държавна администрация, както и за в бъдеще управление на финансите на държавата ни, в това число и на външен дълг, ние напълно се солидаризираме с изказваното и от вицепремиера Дончев, да, надяваме се да работим заедно в посока да възстановим добрата финансова традиция у нас“, посочи експертът.
КРИБ подкрепя този бюджет и той трябва да бъде приет защото без приет бюджет България влиза в еврозоната в режим на хаос, което означава по-високи цени, по-високи дългове и по-малко инвестиции, посочиха от работодателската организация.
„Ние постигнахме съгласие като хора, представляващи 80% от българската икономика и 2,5 милиона работещи, което означава, че по почти всички точки, притесняващи хората, има решения и те са ефективни - от младите лекари през минната индустрия, през айти индустрията, през аутомотив сектора, който е важен в момента, тъй като наши търговски партньори в Европа са в рецесия“, посочиха те.
„Както казаха колегите, следващата година трябва да е по-подредена, трябва да имаме ясен фокус, който да бъде върху иновациите, върху овладяването на бюджетните дефицити, върху облекчаването на режимите, защото много често не бюджетът пречи толкова на инвестициите в частния сектор, а регулаторните режими, които могат да бъдат облекчени без никаква цена за работещите и бизнеса. Така че запазваме данъчно-осигурителна система и продължаваме напред със спокойствие и разговор“, допълниха от КРИБ.
Как протече заседанието на Тристранния съвет
Бюджетът на НЗОК
Тристранният съвет обсъди проекта за бюджет на НЗОК, от АИКБ не го подкрепиха, КНСБ се въздържа от подкрепа. Изготвеният проект е съобразен с параметрите и допусканията на консолидираната обща рамка на бюджета и измененията на конкретни показатели, като в приходната част на проекта на бюджет, заедно с трансферите, са 5,288 592 хил. евро, което е с 444 млн. евро повече от средствата за здравеопазването в сравнение с 2025 г., което е с ръст от 9,2%, каза доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК. Вчера Надзорният съвет на НЗОК одобри проекта на бюджет.
За първична извънболнична медицинска помощ се предвижда ръст на средствата с 6,4%, на средствата за специализирана извънболнична помощ – ръст с 4,7%, за медико-диагностични дейности – ръст с 9,5%, за болнична помощ – ръст с 10,1%, за медицински изделия – ръст с 5,7%, за лекарства, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение – ръст с 10,2%, посочи доц. Стефановски. Предвиждат се 40 млн. евро за изграждане на система за електронна здравна карта, която ще позволява не само личните лекари да имат достъп до пациентското досие, а и лекарите от спешна помощ и от специализираната помощ. С нея ще се гарантира и верификацията на всяка медицинска дейност, допълни той. Резервът на Касата са 155 193 млн. евро, което е повече от 9,3% в сравнение с 2025 г.
Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г., каза министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов. По думите му в проекта са отразени и предложенията, направени от МЗ. Заложените приходи и трансфери създават стабилна финансова рамка за осигуряване на здравноосигурителни плащания. Ръстът на разходите с 9,2% спрямо средствата за тази година ще даде възможност да се осигури нормално финансиране на пакета медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и балансирано разпределение на средствата за здравноосигурителни плащания по видове, допълни министър Кирилов.
Параметрите на проекта създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравеопазването, каза Явор Пенчев, председател на Надзорния съвет на НЗОК.
Министерството на финансите подкрепя проекта на закон на НЗОК, посочи министърът на финансите Теменужка Петкова.
Бюджетът на Касата продължава традицията на всички бюджети на НЗОК досега и ние традиционно не го подкрепяме, тъй като продължава да доминира в огромна степен разходната част за болници и лекарства, а философията му трябва да е точно обратно – да има повишаване на средства за профилактика, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Важно е да има сигурност в системата и да се осигурят плащанията през следващите няколко месеца, каза Мария Минчева, представител на Българската стопанска камара. Приветстваме отпадането от проекта на 260 млн. евро, защото смятаме, че това е порочен подход, който се възприе, тъй като смятаме, че така няма да се решат проблемите на хората, липсваха разчети колко са тези хора, колко биха станали брутните им заплати и това щеше да предизвика много по-голям проблем, добави тя по повод тази сума, която беше предвидена за възнаграждения на лекари без специалност и професионалисти по здравни грижи. Трябва да се търси системен начин за решаване на проблемите в системата, като през следващата година по думите ѝ е назрял моментът да се погледне системно за решаване на проблемите в здравната и в пенсионната система.
Макар и с резерви, подкрепяме бюджета, защото се направиха усилия да бъде усъвършенстван, каза председателят на Българската търговско-промишлена палата - Цветан Симеонов. От КРИБ също изразиха подкрепа за проекта, посочвайки, че за лекарите без специалност е много по-сигурно да си получат парите от Министерството на здравеопазването, които всяка година могат да бъдат прогнозируемо бюджетирани.
КНСБ се въздържа от подкрепа на проекта. Това, което ни накара да се въздържим от подкрепа, продължава да ни притеснява – средствата в проекта намаляха с 208 млн. евро, каза президентът на синдиката Пламен Димитров. В бюджета на здравното министерство има нарастване, но това не решава проблема в системата, свързан с лекарите и с медицинските сестри. Не виждаме решенията, които този бюджет на Касата би дал, за да може да намерим устойчиво придвижване напред на проблема с липсата на персонал, допълни той.
По-скоро мнението ни за този бюджет е „за“. Въпросът за заплатите е важен и фундаментален, чийто отговор не се съдържа в механизма за финансиране, каза президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Това не дава възможност за устойчива политика. Здравноосигурителната ни система, основно по тази причина, е напът да се лиши от достъпността си, каза още той и допълни, че трябва да започнат да се водят стратегически разговори, които всеки път досега са отлагани за следващ бюджет. Този бюджет има за какво да бъде критикуван, но можеше да бъде и далеч по-лош, каза още Манолов.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО)
Социалните партньори изразиха подкрепата си за проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. по време на днешното заседание. Решението бе обосновано с аргументи за финансовата стабилност на системата и необходимостта от приемане на мерки, които гарантират дългосрочното ѝ развитие.
Весела Караиванова, управител на Националния осигурителен институт, представи основните параметри на бюджета. Тя посочи, че минималната работна заплата за 2026 г. е 620 евро и 20 цента, а максималният осигурителен доход – 2300 евро. Очакваните приходи са 8,4 милиарда евро, което е с около 8,3 на сто повече спрямо 2025 г., а разходите се планират в размер на 15,3 милиарда евро, което е с 1,3 милиарда евро повече спрямо предходната година.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов изрази подкрепата си за проекта и благодари на социалните партньори за пълното единодушие на Надзорния съвет на НОИ. Той подчерта необходимостта от обсъждане на „пътната карта“ за следващите години и увери, че пътната карта за развитие на пенсионната система ще бъде разгледана първо от Надзорния съвет на НОИ преди внасяне в ресорната комисия на Народното събрание.
Министърът на финансите Теменужка Петкова също подкрепи бюджета и благодари за партньорството с НОИ и МТСП.
Румен Радев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), заяви, че асоциацията подкрепя проекта, като благодари и на Българската стопанска камара.
В началото на заседанието премиерът Росен Желязков каза, че политиките за 2026 година са най-обсъжданите, но парадоксалното е, че остава усещането за най-малко обсъжданите. "Този бюджет следва оттегления бюджет на кабинета, който беше възможен за мнозинството, настоящият трябва да е възможен за социалните партньори, за да изпълни целите пред икономиката. Това трябва да е проект на бюджет, който не просто да е подкрепен от социалните партньори, това трябва да бъде проект на бюджет, зад който застава тристранният съвет", каза той. "Това не го казвам, за да изглежда, че правителството търси политически смокинов лист за своето бъдеще и за своето оцеляване", допълни премиерът.
Днешното заседание е изключително важно заради високите обществени очаквания и политическата обстановка. Това каза министър-председателят Росен Желязков в началото на заседанието. В дневния ред е предвидено обсъждането на двата проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.
Премиерът подчерта, че това е третият опит през годината за постигане на съгласие в рамките на тристранния диалог - първият успешен, вторият неуспешен. Той изрази надежда настоящото заседание да доведе до консенсус по проектобюджетите за 2026 г.
Според него предстоящата година ще бъде трудна заради необходимостта от защита на покупателната способност на домакинствата в сложна международна и вътрешнополитическа среда. Желязков каза, че е редно да признаят, че кабинетът е носил политическа отговорност за това, че по-рано е търсил предимно подкрепата на мнозинството, а не на социалните партньори.
Премиерът предупреди, че ако не бъде постигнато съгласие, правителството ще бъде принудено да предложи удължителен бюджет за 2026 г., което би довело до „реална невъзможност“ за посрещане на предстоящите предизвикателства.
Той определи проектобюджета като балансиран - нито разточителен, нито рестриктивен и подчерта социалния му характер. Желязков настоя, че в него са зaложени мерки за защита на уязвимите групи и на голяма част от работещите и неработещите граждани, включително във връзка с планираното плавно въвеждане на еврото в началото на 2026 г. „Очаквам от вас ясно и категорично изразяване на позициите. Време е всички да бъдем откровени, открити и честни“, обърна се той към представителите на социалните партньори.
Премиерът подчерта, че е необходимо тристранният диалог да бъде откровен „дори и в посока, която не изглежда политически угодна“. По думите му социалните партньори са „гласът на разума“ в обществото и затова е важно да бъдат чути както подкрепящите, така и неподкрепящите предложенията на кабинета. Желязков заяви, че България е изправена пред значителни предизвикателства през следващите години, произтичащи от обстановката в света и Европа, и подчерта, че институциите нямат моралното, политическото или човешкото право да неглижират процесите или „да напуснат кораба“ в този критичен момент.
Националният съвет за тристранно сътрудничество с извънредно заседание заради бюджета
Ето и мерките, които отпадат в предложения първи бюджет в евро на България:
Отпада увеличаването на данък дивидент от 5% на 10%.
Отпада увеличението на осигурителната вноска с 2%, което бе предвидено от 1 януари 2026 г.
Отпада изискването за софтуера СУПТО (Системата за управление на продажбите в търговските обекти).
Отвързва се определянето на заплатите от автоматичните механизми в сектори като МВР, отбрана и висше образование. Засега обаче минималната заплата остава обвързана със средната и размерът ѝ за догодина остава 620 евро.
Капиталовата програма, от която се финансират различни инфраструктури проекти ще бъде намалена със 750 милиона евро.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.
Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г.
През периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
