Близо половината от българите са на мнение, че мерките срещу разпространението на COVID-19 са достатъчни. Задължителното носене на маски на обществени места среща най-голяма подкрепа. Това сочи проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо разпространението на COVID-19. Проучването е реализирано в периода между 2-10 ноември 2020 г. чрез интервюта „лице в лице” сред 1001 души на възраст 18+.
През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места отколкото през пролетта. Регистрират се по-ниски нива на опасения сред хората от недостиг на хранителни продукти, консумативи за дома, лекарства и горива спрямо месец април. Отчита се повишаване на делa на хората, които остават без спестявания.
30% от българите смятат, че мерките срещу разпространението на COVID-19 трябва да са по-строги, сочи още проучването. Сходен дял се е отчитал и през април. През месец май обаче едва 11% са искали по-строги мерки. Това до голяма степен се дължи на малкото случаи тогава и излизането на държавата от извънредното положение. В демографските разбивки личи, че с увеличаване на възрастта се увеличава и делът на хората, които смятат, че мерките трябва да бъдат по-строги. Впечатление прави, че 39% са тези, които през май месец смятат, че мерките трябва да бъдат по-леки, като през ноември едва 15% споделят това мнение, посочват социолозите.
Запазване на дяловете по отношение на миенето на ръце като мярка за предпазване от коронавирус се отчита през месец ноември спрямо април тази година – 93% към 92%. През ноември месец се отчита повишаване на дела на хората, които декларират, че носят предпазни маски – 88% към 70% през месец април.
82% от анкетираните посочват, че спазват физическа дистанция при общуването с хората, а 14% посочват, че не спазват такава. 79% от запитаните посочват, че избягват събирането с много хора. Като предпазна мярка срещу коронавируса, 37% от хората пият витамини/ хранителни добавки, а 70% използват дезинфектанти по-често.
Делът на работещите от вкъщи през месец ноември е по-нисък от този спрямо април - 18% спрямо 35%.
В проучването беше изследвано мнението на хората спрямо различни мерки, които държавата е въвела или се обсъждат. Отчита се повишаване на подкрепата по отношение на задължителното носене на маски - 76% през ноември спрямо 64% през април. Същевременно се отчита намаляване на подкрепата за затваряне на всички ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора. 36% от анкетираните подкрепят тази мярка през месец ноември, докато през април този дял е 82%.
По отношение на широко коментираната тема със затваряне на детски градини, училища, университети, то 31% подкрепят затварянето на университетите, а 51% са на противоположното мнение. Да се затворят училищата изцяло за ученици от 1 до 12-ти клас среща подкрепа от 28%, а 57% не споделят това мнение. Детските градини и тяхното затваряне са съответно с 25% обществена подкрепа.
Особено ниски нива на подкрепа се отчита по отношение на забрана на гражданите да се разхождат в паркове и градини, забрана за пътуването с автомобил извън града, в който живеят, да се излиза от дома само с декларация за причина за излизането.
Едва 12% от българите смятат, че трябва да се забрани на гражданите да излизат от дома си с изключение на ходене до магазин, аптека или до работа. Този дял през април е срещаше подкрепа от 55% от българите.
На анкетираните е зададен и въпрос относно това дали биха се ваксинирали, или не, когато ваксина е налична. 26% от българите посочват, че ще се ваксинират, а 45% не споделят това мнение. Не се отчита особена динамика по отношение на възрастта на хората. Жените са по-колебливи в решението си спрямо мъжете. В друго проучване на „Тренд“ по отношение на ваксинирането се регистрира определени стереотипи, които са видни и по отношение на бъдещите ваксини срещу коронавирус.
Спад в опасенията спрямо месец април се отчита сред българите по отношение на недостиг на хранителни продукти (25% през ноември спрямо 42% през месец април), консумативи за дома (20% спрямо 33% през април), горивата по бензиностанциите (15% през ноември спрямо 25% през април). По отношение на лекарствата, то 41% имат такива опасения през ноември, а през април половината от българите са имали такива опасения.
През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места спрямо април. Липса на опасения за работните си места имат 35% от хората през ноември, докато през април делът е 25%.
Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания – 42% през ноември спрямо 24% през май. Намалели са дяловете спрямо предходните изследвания на хора, които декларират, че един или повече месеци могат да изкарат със своите спестявания, ако са без доходи.
Запазват се високи дяловете на хората, които посочват, че повечето време прекарано вкъщи влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние – 45% през месец ноември спрямо 52% през май и 47% през април. Едва 6% посочват, че повечето време вкъщи влияе положително върху общото им физическо и психическо състояние.
Намалял е делът на хората, които смятат, че в по-кратък срок ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо месец май тази година. Значително увеличаване на дела на хората, които не могат да преценят - 30% спрямо 9% през май. За 28% от хората ще бъде необходимо повече от една година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.
През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места отколкото през пролетта. Регистрират се по-ниски нива на опасения сред хората от недостиг на хранителни продукти, консумативи за дома, лекарства и горива спрямо месец април. Отчита се повишаване на делa на хората, които остават без спестявания.
30% от българите смятат, че мерките срещу разпространението на COVID-19 трябва да са по-строги, сочи още проучването. Сходен дял се е отчитал и през април. През месец май обаче едва 11% са искали по-строги мерки. Това до голяма степен се дължи на малкото случаи тогава и излизането на държавата от извънредното положение. В демографските разбивки личи, че с увеличаване на възрастта се увеличава и делът на хората, които смятат, че мерките трябва да бъдат по-строги. Впечатление прави, че 39% са тези, които през май месец смятат, че мерките трябва да бъдат по-леки, като през ноември едва 15% споделят това мнение, посочват социолозите.
Запазване на дяловете по отношение на миенето на ръце като мярка за предпазване от коронавирус се отчита през месец ноември спрямо април тази година – 93% към 92%. През ноември месец се отчита повишаване на дела на хората, които декларират, че носят предпазни маски – 88% към 70% през месец април.
82% от анкетираните посочват, че спазват физическа дистанция при общуването с хората, а 14% посочват, че не спазват такава. 79% от запитаните посочват, че избягват събирането с много хора. Като предпазна мярка срещу коронавируса, 37% от хората пият витамини/ хранителни добавки, а 70% използват дезинфектанти по-често.
Делът на работещите от вкъщи през месец ноември е по-нисък от този спрямо април - 18% спрямо 35%.
В проучването беше изследвано мнението на хората спрямо различни мерки, които държавата е въвела или се обсъждат. Отчита се повишаване на подкрепата по отношение на задължителното носене на маски - 76% през ноември спрямо 64% през април. Същевременно се отчита намаляване на подкрепата за затваряне на всички ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора. 36% от анкетираните подкрепят тази мярка през месец ноември, докато през април този дял е 82%.
По отношение на широко коментираната тема със затваряне на детски градини, училища, университети, то 31% подкрепят затварянето на университетите, а 51% са на противоположното мнение. Да се затворят училищата изцяло за ученици от 1 до 12-ти клас среща подкрепа от 28%, а 57% не споделят това мнение. Детските градини и тяхното затваряне са съответно с 25% обществена подкрепа.
Особено ниски нива на подкрепа се отчита по отношение на забрана на гражданите да се разхождат в паркове и градини, забрана за пътуването с автомобил извън града, в който живеят, да се излиза от дома само с декларация за причина за излизането.
Едва 12% от българите смятат, че трябва да се забрани на гражданите да излизат от дома си с изключение на ходене до магазин, аптека или до работа. Този дял през април е срещаше подкрепа от 55% от българите.
На анкетираните е зададен и въпрос относно това дали биха се ваксинирали, или не, когато ваксина е налична. 26% от българите посочват, че ще се ваксинират, а 45% не споделят това мнение. Не се отчита особена динамика по отношение на възрастта на хората. Жените са по-колебливи в решението си спрямо мъжете. В друго проучване на „Тренд“ по отношение на ваксинирането се регистрира определени стереотипи, които са видни и по отношение на бъдещите ваксини срещу коронавирус.
Спад в опасенията спрямо месец април се отчита сред българите по отношение на недостиг на хранителни продукти (25% през ноември спрямо 42% през месец април), консумативи за дома (20% спрямо 33% през април), горивата по бензиностанциите (15% през ноември спрямо 25% през април). По отношение на лекарствата, то 41% имат такива опасения през ноември, а през април половината от българите са имали такива опасения.
През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места спрямо април. Липса на опасения за работните си места имат 35% от хората през ноември, докато през април делът е 25%.
Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания – 42% през ноември спрямо 24% през май. Намалели са дяловете спрямо предходните изследвания на хора, които декларират, че един или повече месеци могат да изкарат със своите спестявания, ако са без доходи.
Запазват се високи дяловете на хората, които посочват, че повечето време прекарано вкъщи влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние – 45% през месец ноември спрямо 52% през май и 47% през април. Едва 6% посочват, че повечето време вкъщи влияе положително върху общото им физическо и психическо състояние.
Намалял е делът на хората, които смятат, че в по-кратък срок ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо месец май тази година. Значително увеличаване на дела на хората, които не могат да преценят - 30% спрямо 9% през май. За 28% от хората ще бъде необходимо повече от една година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.
