Съдът отмени Националната здравна карта

/ Thinkstock/Getty Images
Върховният административен съд (ВАС) отмени Националната здравна карта, реализирана по идея на бившия здравен министър д-р Петър Москов. Документът трябваше да определи нуждата от лечебни заведения в отделните райони на страната и на базата на резултатите от него здравната каса да редуцира договорите си с болниците.
 
Кабинетът прие здравната карта, вижте какво планираше тя

От Центъра за защита на правата в здравеопазването посочват, че картата е отменена, защото не е била обнародвана в "Държавен вестник" и допълват, че отмяната й премахва и най-съществените пречки за развитието на българското здравеопазване.
 
От организацията са на мнение, че съдържанието на документа навявало спомени за тоталитарната комунистическа държава и поставяло лекарите и пациентите в тотална зависимост от министъра на здравеопазването и неговите прищевки. То блокирало и развитието на здравната мрежа, и инвестициите в лечебните заведения.
 
Какво ще се промени, след като Националната здравна карта влезе в сила

Националната здравна карта бе атакувана в съда от Центъра за защита на правата в здравеопазването и от Сдружението на частните болници в България.

Правителството прие Националната здравна карта през март 2016 г. Чрез нея се определяха и планираха потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на база на които да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите.
 
Москов: Здравната карта е гарант за наличието на достатъчно болнични легла

В документа беше посочено, че за гарантиране на достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ са необходими най-малко 4886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия им брой. При анализа и планирането е използван евростандартът - 1 личен лекар на 1500 души население, което определя недостиг от над 470 лични лекари.