Съдия Емил Дечев от Софийския градски съд (СГС) се отведе от делото срещу бившия премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков и депутата от ПП-ДБ Божидар Божанов, съобщи news.lex.bg
Прокуратурата поиска отвод на Дечев, тъй като е бил зам.-министър на правосъдието в кабинета на Петков, а той, макар да изброи обстойни аргументи срещу отвеждането си, накрая реши да се отведе, тъй като „може да остави впечатление у една част от българските граждани, че бъдещата присъда по някакъв начин е била повлиявана и предопределена от работата му като заместник-министър“.
Преди да се отведе съдия Дечев обясни, че заради кариерата си като магистрат е бил канен и е бил зам.-министър на правосъдието и в кабинета на Николай Денков, както и в две служебни правителства, като поканите са идвали само от различните министри на правосъдието и не дължи това на Кирил Петков, с когото дори не се познавали.
След това той даде пример с аферата „Уотъргейт“ в САЩ от 70-те години на миналия век с подслушването на офиса на Демократическата партия. С решение на Върховния съд тогавашният президент Ричард Никсън беше задължен да представи направени от него записи на уличаващи разговори, които е водил, а това накрая доведе и до оставката му. Днес съдия Дечев подчерта, че тогавашният председател на Върховния съд и двама от членовете му са избрани от президента, а всички единодушно са гласували, че той трябва да представи записите.
След това Дечев припомни и избора на Никола Филчев за главен прокурор, след като преди това е бил зам.-министър на правосъдието в правителството на ОДС, а по-късно е нареждал разследвания срещу политици именно от ОДС.
„Макар да е бил в едно правителство с двамата подсъдими, председателят на състава не е имал контакти и дори не е разменял една дума с тях“, каза в заключение Дечев за искания му отвод.
Преди това той уведоми страните, че един от съдебните заседатели пък е член на „Движение 21“ на Татяна Дончева, но никой не поиска отвод и на заседателя.
Така делото срещу Петков и Божанов ще продължи, когато бъде избран друг съдия.
В началото на годината прокуратурата обвини Кирил Петков, че е извършил принуда спрямо бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, а Божанов – престъпление по служба във връзка с обществена поръчка.
Става дума за разследването за натиск над Йоловски от есента на 2023 г. Тогава той се оплака, че е бил подложен на натиск във връзка с обществени поръчки за 650 млн. лева. Още тогава от прокуратурата съобщиха, че разследването е започнало по сигнал на „Има такъв народ“ (ИТН), а по него стана ясно, че са работили и ДАНС, и антикорупционната комисия.
От държавното обвинение обявиха, че става дума за обществена поръчка за близо 18 млн. лева. Според разследващите на 2 октомври 2023 г. Кирил Петков се срещнал с тогавашния министър на електронното управление Йоловски в заведение и опитал да го принуди да съгласува всичките си действия с предшественика му на поста Божидар Божанов, който и тогава беше депутат от ПП-ДБ.
Според прокуратурата Петков с агресивен тон казал на Йоловски, че когато уволнява хора, назначени от Божанов, трябва да съгласува това с него, както и всичко, което прави като министър, включително, провеждането на обществените поръчки и всякакви процедури по възлагане и трябвало да се виждат всяка седмица. Петков заплашил министъра, че ако не изпълнява нареденото от него, ще има негативни последици за Йоловски в служебен и личен план. Той обаче не се поддал на натиска.
Свидетелските показания на Йоловски бяха публикувани в медиите миналата година. В тях той разказа, че се противопоставил на Петков, но той го попитал: „Ти деца имаш ли?“. Той отговорил утвърдително, а Петков добавил: „Най-важното е да са ти живи и здрави“, което вече Йоловски възприел като директна заплаха.
„Останах като попарен, уплаших се много, побиха ме тръпки. Още повече, че от него зная, че той е каратист и се страхувах, че може и физически да ми посегне“, се казваше в разказа на Йоловски, който и днес беше с охрана в съдебната зала.
За Божидар Божанов пък прокуратурата твърди, че са събрани доказателства за извършено престъпление по служба. Става дума за периода от 20 май до 17 юни 2022 г., когато според обвинението като министър Божанов нарушил служебните си задължения по Закона за защита на класифицираната информация и вътрешните правила на Министерство на електронното управление за възлагане на обществени поръчки.
Това станало като предоставил на шефа на агенция „Инфраструктура на електронното управление“ файл на флашка. На него била записана техническа спецификация, която Божанов казал да бъде използвана за провеждане на обществена поръчка „Внедряване на спешни решения за осигуряване на киберсигурността на мрежите и информационните системи на държавната администрация, обекти от критичната инфраструктура и стратегически обекти и предоставяне на услуги, свързани с разрешаване на киберинциденти“.
Тази поръчка била за 18 млн. лева. Техническата спецификация обаче не била изготвена от служител на МЕУ и в нарушение на реда, гарантиращ сигурността на информацията.
Според обвинението така се давало предимство на конкретна фирма, а целта на Божанов била да набави облага за това дружество, а случаят е определен за особено тежък, тъй като се застрашавала киберсигурността на държавната администрация и деянието е извършено от министър.
