Съдия Пламен Панайотов
Съдия Пламен Панайотов / DarikNews.bg Иван Лазаров
Все по-високопоставени длъжностни лица сядат на подсъдимата скамейка
Непрекъснато се увеличава броят на делата за корупция по високите етажи на властта, които разглежда Специализираният наказателен съд. Срещу все по-високопоставени длъжностни лица прокуратурата повдига обвинения, а те сядат на подсъдимата скамейка. Данните отчете заместник-председателят на Спецсъда съдия Пламен Панайотов.

Магистрати алармират: Няма желаещи за съдебни заседатели

Магистратът припомни, че тези дела се гледат от Специализирания съд от 2017 година, след като парламентът прие законодателни промени в тази посока. До края на 2018 година делата са били 25, а към днешна дата – над 50.

Цацаров предлага да се преразгледа кръгът на проверяваните от КПКОНПИ

„Практиката показва, че тези дела, които са свързани с по-малък брой подсъдими, приключват за период от 3 до 6 месеца. Съответно се обжалват пред по-горната съдебна инстанция. Има такива, които са свързани с обвинения на министри и заместник-министри, разгледани са на първа и втора инстанция и вече са във Върховния касационен съд“, обясни съдия Панайотов.

Цацаров предлага сигналите за корупция да се приемат и онлайн

Той подчерта, че анализът на двугодишната съдебна практика показва, че казусите се решават за сравнително кратки срокове. „Има и случаи, в които постановени присъди от Специализираният наказателен съд не се обжалват и влизат в сила“, обясни магистратът.

Процесът срещу Миню Стайков и обвинените за машинации с еврофондове тръгва през януари 

Статистиката показва, че прокуратурата приключва делата си в досъдебна фаса също в кратки срокове. „Това е положителна тенденция, защото част от оценката за ефективността на правораздаването е неговата бързина, но това не трябва да влия върху качеството на правораздаването“, отчита съдия Панайотов.

Голяма част от тези дела обаче приключват с оправдателна присъда, а причините за това са няколко. Те варират от разпоредбите на закона, през начина на събиране на доказателства, до странични фактори – натиск и влияние, който магистратите се опитват да избягват. „Една оправдателна присъда също е тържество на справедливостта, както и осъдителна. Да, чувството за справедливост в обществото е различно, но не е укоримо да има оправдателни присъди, стига те да са законосъобразни“, категоричен е съдия Панайотов.

8 от обвинените за наркотрафик в София остават в ареста

Статистиката показва още, че от началото на настоящата година са отправени около 3 000 искания за използване на специални разузнавателни средства. В нея влизат и делата за организирани престъпни групи, както и за престъпления против републиката. Нараства броят на исканията, отправени и от Антикорупционната комисия. Не всички обаче са уважени от съда.

Позицията на властта: Мониторингът на България трябва да падне (ВИДЕО)

От Спецсъда отчитат още завишаване на делата за престъпни групи, занимаващите се с разпространение на наркотични вещества, както и такива за трафик на хора. Оттам алармират и за един проблем – дисбалансът в броя на магистратите в Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Съдиите са едва 18, а държавните обвинители около 70. „Ако не се увеличи капацитетът, напълно реално е да се стигне до „боксуване“ на дела, до тяхното забавяне“, алармира съдия Пламен Панайотов.