/ БГНЕС
След дълги дебати в два дена, спорове в пленарната зала и процедурни хватки, промените в Изборния кодекс бяха приети окончателно.

В крайна сметка депутатите записаха, че в секциите с над 300 избиратели ще може да се гласува или машинно, или с бюлетина. В секциите под 300 избиратели пък ще се гласува само с хартия.

Основната отговорност за провеждането на машинното гласуване пък ще падне върху Централната избирателна комисия (ЦИК). Комисията ще отговаря за техническото обезпечаване, като или ще купи, или ще наеме машините за вота.

Парламентът прие и поправка, която разрешава да се провеждат референдуми и по въпроси от компетентността на Великото народно събрание.

Депутатите обаче не постигнаха единодушие по предложението на ГЕРБ изборите за Велико народно събрание да се провеждат по смесена изборна система - 200 от народните представители да се избират мажоритарно и 200 - пропорционално.

Не мина и идеята да отпаднат номерата от бюлетината и да бъдат изписвани само номерата на партиите, както и предложенията да се избира пряко кмет и в населените места, които имат по-малко от 350 жители.

Бяха отхвърлени и предложенията на ДПС за връщане на стария ред за образуване на избирателни секции в чужбина, както и да отпадне принципът на уседналост. Не бе приета и възможността за политическа агитация на майчин език с осигурен превод, както и отпадането на текста за задължителното гласуване.