С 11 гласа „за“, петима „против" и четирима „въздържал се“ Комисията по превенция и противодействие на корупцията към парламента прие правилата за дейността на Номинационната комисия и провеждане на процедура по номиниране, разглеждане на кандидатури и избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Номинационната комисия се състои от петима независими членове, които са избрани от състав и предложени от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, институцията на омбудсмана и Сметната палата.
НС реши: Няма да се изисква квалифицирано мнозинство при избора на членовете на КПК
Номинационната комисия може да провежда заседания и да взима решения с гласовете на всички нейни членове, но не по-малко от четирима, приеха депутатите.
Всеки от членовете трябва да отговаря на изискванията на Закона за противодействие на корупцията. Сред тях са да е дееспособен български гражданин, който няма друго гражданство; да не е осъждан, независимо дали е реабилитиран; през последните пет години да не е бил народен представител, евродепутат от България, член на Министерския съвет или не е заемал длъжност в политически кабинет на орган на изпълнителната власт.
На първо четене: Комисията за противодействие на корупцията ще се избира с мнозинство
Комисията за превенция и противодействие на корупцията към НС изпраща покана до институциите, които трябва да излъчат членове на Номинационната комисия, което те трябва да направят в срок от 15 дни. В седемдневен срок от постъпване на номинациите парламентарната комисия за противодействие на корупцията проверява кандидатите дали отговарят на изискванията.
Сред задълженията на членовете на Номинационната комисия е да не разгласяват личните данни и друга поверителна информация на кандидатите.
Номинационната комисия извършва подбор по допустимост на кандидатите за антикорупционната комисия и в срок от 30 дни ги изслушва публично. След това се внася доклад до парламентарната комисия за противодействие на корупцията със становища за представянето на кандидатите.
Мотивирани предложения за членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) се правят от народни представители или от неправителствени организации, придружени с професионална биография, писмени мотиви и писмено съгласие на кандидата, предвиждат приетите правила. В срок от три месеца до изтичане на мандата на КПК парламентарната комисия за противодействие на корупцията отправя публични покани за нови номинации.
В рамките на седем дни кандидатите за антикорупционния орган трябва да внесат писмени концепции до Номинационната комисия. Кандидатите подлежат на проверка от т.нар. комисия по досиетата. Преди проверката на нравствените и професионалните им качества, Номинационната комисия прави проверка на предоставените документи.
Комисията по превенция и противодействие на корупцията изготвя подробен мотивиран доклад за всеки един от кандидатите за КПК, след изслушванията. Документът, съдържащ списък, изготвен на база на получените оценки в низходящ ред се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
НС избира членове на КПК с обикновено мнозинство, според гласуваните правила. За избрани се смятат първите трима кандидати, получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако трима от кандидатите не получат такова одобрение, се провежда повторно гласуване. Ако и при него трима не получат необходимите гласове, парламентът открива нова процедура.
С приемането на правилата се изпълнява последният ангажимент, свързан с второто плащане по Плана за възстановяване, обясни министърът на правосъдието Георги Георгиев. Създава се прозрачна процедура за номинация на членове на КПК. Третото плащане по ПВУ е обвързано с избор на членове на антикорупционната комисия, посочи той.
По думите му Номинационната комисия е първият външен панел, която дава първите индивидуални оценки на кандидатите за КПК. Минава се през три фази – Номинационна комисия, антикорупционната комисия в НС и след това гласуване за кандидатите в пленарната зала. Общата оценка, която всеки кандидат ще получи, е сбор от оценките на петимата членове на Номинационната комисия, подчерта министърът. Смисълът на независима Номинационна комисия, по думите му, е именно независимо един от друг представителите на отделните институции да формират воля, да не се влияят взаимно и да дават индивидуална оценка на всеки един от номинираните. Това е комуникирано и с ЕК, отбеляза Георгиев.
Лена Бориславова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) посочи, че като цяло считат, че в този вид правилата в голяма степен могат да бъдат гаранция срещу политизирането на избора на членове на антикорупционната комисия. Притеснение будело обаче, че с тези правила се цели конституиране на Номинационната комисия без да е излъчен представител на омбудсмана. В този смисъл тя направи и някои редакционни предложения, които бяха отхвърлени.
Не бе прието в правилата да бъде изрично записано, че първо всеки един от органите, които излъчват представител в Номинационната комисия трябва да представи своя кандидат и чак тогава да бъде избрана и самата Номинационна комисия. Както и сроковете за избора ѝ да започнат да текат, след като има национален обществен защитник. Това, според Бориславова, в по-голяма степен би гарантирало независимостта на Номинационната комисия.
След гласуването на правилата тя обясни, че са осакатили процедурата и възможността за повече прозрачност и затова представителите на ПП-ДБ са се въздържали при вота.
Не беше прието и друго нейно предложение докладът на Номинационната комисия да съдържа информация и за индивидуалното представяне на кандидатите.
Всеки оценява индивидуално кандидатите, общата оценка е сбор от индивидуалните, обясни правосъдният министър.
Отхвърлено беше и предложението Георги Хрисимиров от „Възраждане“ да се запише в правилата, че Комисията за противодействие на корупцията към НС също ще изслушва кандидатите. Искаме народните представители да могат да зададат повече въпроси, ако Номинационната комисия не го е направила, аргументира се той.
Идеята е максимално да се придържаме към доклада на Номинационната комисия, защото те могат да дадат по-обективни становища, обясни му Рая Назарян от ГЕРБ-СДС. По думите ѝ докладът на Номинационната комисия е приложение към основния доклад на парламентарната комисия, който ще бъде внесен в НС.
Промените в антикорупционния закон скараха депутатите в парламента
По-рано днес Народното събрание гласува на второ четене промени в Закона за противодействие на корупцията и там беше записано, че Номинационната комисия може да заседава и приема решения с гласовете на не по-малко от четирима от членовете ѝ.
Депутатите приеха промени в закона за противодействие на корупцията, според които членовете на Комисията за противодействие на корупцията ще се избират с обикновено, вместо с квалифицирано мнозинство.
Дебатът по предложенията прерасна в политически нападки. Напрежението ескалира още в началото на пленарния ден след декларация на "Продължаваме Промяната", в която от партията осъдиха действията на Комисията за противодействие на корупцията и ареста на кмета на Варна.
"Ако някой е нарушил закона, нека бъде разследван. Вместо това виждаме избирателни показни акции, атака срещу опозицията с една единствена цел - да се срине подкрепата ѝ и да се всява страх сред хората в страната. Призоваваме всички свободни граждани да се изправим смело срещу вълната от беззаконие и произвол, да кажем не на страха и да защитим демокрацията", каза Николай Денков, депутат от ПП-ДБ.
Думите на Денков провокираха реакция от страна на "Възраждане". "Не е новина, че "ПП-ДБ" има корупция, това не е изненада. Нека да не забравяме, че тези, които вчера Асен Василев нарече "тиквата" и "прасето" му бяха шефове, правиха промени в Конституцията, обясняваха как ще запазят евроатлантическия път на България. Не трябва да допускаме двойни стандарти, нито в нашата политика във вътрешната и външната ни политика", коментира Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане".
Споровете продължиха и при обсъждане на текстове от Закона за противодействие на корупцията за начина, по който Антикорупцонната комисия събира доказателства.
"Няма значение как са събрани доказателствата, стига да са събрани по процесуалния ред - законно и да са истина", каза Костадин Ангелов, депутат от ГЕРБ-СДС.
"Нито аз, нито който и да е от ПП се притеснява от Антикорупционната комисия. Ше се откажем от имунитетите си, защото няма какво да извадите срещу нас - съшити с бели конци, лъжливи свидетелски показания, дадени под натиск. Няма проблем, колеги, ще останем тук, ще се държим за това, което вярваме, а именно справедливост и кауза. Може да ни се подигравате, обиждате, клеветите, заливате с лъжи. Няма да паднем на вашето ниво, ще водим този дебат заради това, в което вярваме и сме тук, защото не можете да ни купите", заяви Лена Бориславова, депутат от ПП-ДБ.
Промените в закона предвиждат още и Номинационната комисия да взима решение с 2/3, вместо както беше досега в закона - единодушно. Част от опозицията обвързаха предложението с избора на омбудсман, който също е част от Номинационната комисия.
"Кой е петият член на Номинационната комисия - за всички е ясно, че това е омбудсманът. И проблемът е, че настоящото мнозинство не могат да се разберат кой да бъде омбудсман", каза Христо Расташки, МЕЧ.
"Целта на тази норма е всъщност немощта да се избере от управляващото мнозинство омбудсман, да не бойкотира след това избора на номинационна комисия и тя да работи в намален състав", коментира Стою Стоев, депутат от ПП-ДБ.
"Спрете да вярвате, че вие сте единственото чисто лице, напротив - вие сте разцепени от корупция и вашите лидери се опитваха да си сложат удобни и послушни хора, които заради напредването на възрастта искаха да ги пенсионират на такива важни институции", заяви Станислав Балабанов, депутат от ИТН.
Част от опозицията се обяви против предложението членовете на Антикорупционната комисия да се избират с обикновено мнозинство, вместо с квалифицирано. Правосъдният министър отговори: "Правото няма решаващо значение за дебатите в тази зала. Вземат се с обикновено мнозинство решенията, освен ако Конституцията изисква друго мнозинство".
Промените в закона за противодействие на корупцията са част от необходимите реформи за получаване на средствата по ПВУ, обясни още правосъдният министър.
