Само законови промени могат да спрат свръхпроизводството на нови професори и доценти, а за това е нужен работещ парламент - тезата е на председателя на Националната агенция по акредитация проф. Боян Биолчев. В интервю за Дарик бившият ректор на СУ „Св. Климент Охридски" подчерта обаче, че не споделя идеята хабилитираните лица през последните две години да се явят на „поправителен", за да защитят титлите си.
Според проф. Биолчев е добър вариант, ако университетите сами временно наложат мораториум върху произвеждането на нови научни кадри, но тази идея, според него, била нереалистична.
800 нови професори и 657 нови доценти е произвел за две години новият закон за академичното развитие. Проф. Боян Биолчев призна обаче, че тази тенденция не може да бъде спряна само с промяна в правилника за прилагането на закона, която би могла да бъде направена и от правителството.
Мораториум може да наложи само Народно събрание - никой не може да спира закона, но университетите могат чрез ректорите те да наложат мораториум, коментира проф. Биолчев. Той обаче е скептик, че това ще бъде сторено и изпълнено от повечето родни висши училища.
С ревизия на хабилитациите държавата ще признае, че върши глупости
Той не е привърженик и на идеята България да последва примера на Румъния, където имаше преразглеждане на професурите. „По този начин ще обидим много хора, които имат качества и които си заслужават титлите. Освен това ще е едно директно признание на държавата, че върши глупости, че е така така е, но все пак да няма излишни демонстрации", аргументира се проф. Боян Биолчев, според когото евентуална ревизия на дадените през последните две години титли би била действие в другата крайност.
Той напомни, че СУ като стожер на българското образование няколко пъти е казвал, че този закон не става, но „трима-четирима души решили, че това работи". Така става винаги, когато гласа на ума е изтласкан встрани от крясъка на улицата, допълни проф. Биолчев.
Всички власти от 90-те насам подхвърлят огризките на образованието
От всички производства в държавата, най-отговорното е производството на интелект, а точно тук държавата леко дезертира или оставя някои неща на самотек, констатира бившият ректор на Алма Матер. „Сега държавата е в реконструкция, дано ремонтираната държава да осъзнае проблема", допълни той.
По думите му от началото на 90-те години не е видял нито едно управление, което да има стратегическо отношение към финансирането на образованието. „Всички без изключение са подхвърляли огризките, онова, което остане", допълни Боян Биолчев.
Най-лошото за една нация е да има сиво образование - т.е. дипломата да се превърне в стока, която след като е стока е продаваема. Такава опасност реално съществува вече, коментира още проф. Биолчев.
За протестите: Хората на ума не застават там, където се крещи
Хората на ума не застават там, където се крещи, каза проф. Биолчев по повод протестите в страната и видимото отсъствие на интелектуалците от тях. „Умът не участва в хор, той е солист - той пее ариите, а хорът повтаря. Децибелите не могат да заместят ума", коментира писателят.
Запитан дали днес пишещите са повече от четящите българи Боян Биолчев каза: „Едно време бяха повече, защото към пишещите трябва да прибавим и пишещите доноси, защото и това е пишещ човек. Сега горе долу са равно количество и то не защото пишещите са се увеличили много, а са намалели четящите".
По думите му графоманите и преди 10-ти ноември са били горе долу толкова, само по-труден е бил старта. „Сега човек, който намери пари, може да издаде абсолютно всичко. Наблюдавам удивително пълноводие на графоманията, но литературата не е язовир, за да я източиш за ток", допълни писателят.
„Ловен сезон" - новата книга на Боян Биолчев с премиера след седмица
Следващата седмица - на 17 април, е премиерата на новата книга на Боян Биолчев - сборникът с разкази „Ловен сезон". Мястото на представянето на сборника е в Ловно-рибарския съюз в София.
„Това не е наръчник за лов, нито панегирик, всъщност темата е човека в лова и лова в човека. От началото на цивилизацията мъжете имат две бягства - едното е на лов и второто е създаването на кръчмата, където си разказват ловните истории. Даже си представям, че още в праисторическо време са се криели в някоя пещеричка, която е прародител на кръчмата, за да си говорят лъжите и небивалиците", обясни писателят.
