Отрицателно становище за публикувания за обществено обсъждане нов проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е изпратила омбудсманът Диана Ковачева до регионалния министър Иван Шишков, съобщиха от пресцентъра на омбудсмана на Република България.
Според националния защитник проектът не защитава правата и интересите на потребителите на ВиК услуги и затова е необходимо да бъде съществено преразгледан.
Ковачева е категорична, че в проекта отново се затвърждава доминиращото държавно управление във ВиК сектора и че от него не става ясно по какъв начин цената на водата ще бъде обвързана с изпълнение на показателите за качество. Тя поставя фокус и върху контрола на изпълнение на показателите за качеството на водата, който се предвижда да бъде осъществяван от МРРБ, като отбелязва, че не е ясно защо тези показатели са сведени до три - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване; експлоатационни показатели за ефективност; финансови показатели за ефективност.
Ковачева е и против отпадането на важни показатели за качество като качеството на питейната вода; нивото на покритие на ВиК услугите; непрекъснатостта на водоснабдяването; аварии на водоснабдителната система и аварии на канализационната система. Тя посочва още, че в проекта не са предвидени водни помощи. Омбудсманът обръща внимание и на това, че контролът по изпълнение на бизнес програмите от ВиК операторите е предвиден да се осъществява от самите тях, няма предвиден независим орган за това.
Преди седмица кметове и представители на общини, в които има общински ВиК дружества, възразиха срещу задължителното законово окрупняване на сектора и присъединяването им към държавните ВиК оператори, както се предвижда в проекта на Закона за водоснабдяването и канализацията.
Проектът на Закон за водоснабдяването и канализацията бе публикуван на 30 ноември. С новия нормативен акт се цели създаването на единна уредба, която да обхване и подобри цялостната нормативна база, регламентираща дейностите в отрасъла. Той е прецизиран в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост и цели преодоляването на установените слабости чрез създаването на единна, актуална, последователна и съответстваща на съвременните реалности и предизвикателства законова уредба, съобщиха ден по-късно от пресцентъра на МРРБ.
Според националния защитник проектът не защитава правата и интересите на потребителите на ВиК услуги и затова е необходимо да бъде съществено преразгледан.
Ковачева е категорична, че в проекта отново се затвърждава доминиращото държавно управление във ВиК сектора и че от него не става ясно по какъв начин цената на водата ще бъде обвързана с изпълнение на показателите за качество. Тя поставя фокус и върху контрола на изпълнение на показателите за качеството на водата, който се предвижда да бъде осъществяван от МРРБ, като отбелязва, че не е ясно защо тези показатели са сведени до три - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване; експлоатационни показатели за ефективност; финансови показатели за ефективност.
Ковачева е и против отпадането на важни показатели за качество като качеството на питейната вода; нивото на покритие на ВиК услугите; непрекъснатостта на водоснабдяването; аварии на водоснабдителната система и аварии на канализационната система. Тя посочва още, че в проекта не са предвидени водни помощи. Омбудсманът обръща внимание и на това, че контролът по изпълнение на бизнес програмите от ВиК операторите е предвиден да се осъществява от самите тях, няма предвиден независим орган за това.
Преди седмица кметове и представители на общини, в които има общински ВиК дружества, възразиха срещу задължителното законово окрупняване на сектора и присъединяването им към държавните ВиК оператори, както се предвижда в проекта на Закона за водоснабдяването и канализацията.
Проектът на Закон за водоснабдяването и канализацията бе публикуван на 30 ноември. С новия нормативен акт се цели създаването на единна уредба, която да обхване и подобри цялостната нормативна база, регламентираща дейностите в отрасъла. Той е прецизиран в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост и цели преодоляването на установените слабости чрез създаването на единна, актуална, последователна и съответстваща на съвременните реалности и предизвикателства законова уредба, съобщиха ден по-късно от пресцентъра на МРРБ.