Близо 16% от осъдените за взимане на подкуп в България са данъчни и финансови експерти. Това показват данни от изследване "Практики на съдилищата по прилагането на разпоредбите по раздел "Подкуп”. Изследването обхваща 193 заведени дела за подкупи, завършили с присъди.
Едва 1.5% от осъдените са митничари, 6.7% пък са делата за подкупи, взимани от учители и преподаватели във ВУЗ-ове. В изследването става ясно още, че 11.9 на сто от делата са срещу лекари. 40% от осъдените са с висше образование, а 81% от извършителите на престъпления, свързани с нерегламентирано плащане са мъже. Преобладават хората над 40 години.
Най-трудно доказуеми се оказват дела срещу висши ръководители. От изследването става ясно още, че средната разкриваемост на такива престъпления е 60 души на година, но повечето социологически изследвания показват, че на година в страната ни се извършват над 100 000 корупционни сделки. Осъдени за даване на подкуп за година са едва около 32 човека. Средно едно дело за подкуп завършва за около 2 години, а средната присъда за такова престъпление, е около година и осем месеца. Над половината от хванатите подкупи са до 150 щатски долара, а едва 2.8% - за над 10 000 долара, става ясно още от доклада.
Според Бойко Найденов от върховната прокуратура обаче с развитието на банковата система и начините на плащане на подкупи и се очертават нови предизвикателства пред разследващите органи. Според него корупцията във високите етажи на властта и големите престъпни групировки трябва да бъде разследвана чрез внедряване на агенти под прикритие и с помощта на специални разузнавателни средства.
Според Найденов българските власти трябва да последват опита на Румъния и да създадат специално звено, отделно от МВР, което да има право да ползва специални разузнавателни средства, без разрешението на органите на МВР или председателите на съдилищата.
