Започна срещата между парламентарните групи на БСП и ГЕРБ-СДС. Разговорите са посветени на бюджета за 2023 г. Преговорите се водят от председателите на двете ПГ - Корнелия Нинова и Десислава Атанасова.
БСП и ПП обсъдиха бюджета, искат минималната заплата да е 50% от средната
"Времето за бюджетната процедура тече, а още дори няма преговори за съставяне на правителство. Затова ние сме загрижени какво ще се случи догодина с икономиката, с домакинствата и със семействата", отбеляза в началото на срещата Нинова. "Ние имаме различия с вас, но може би ще намерим допирни точки. Знаем, че ГЕРБ предпочита да се удължи действието на бюджета за 2022. Ние обаче смятаме, че това би означавало замразяване на доходите при увеличаващите се цени. Затова ние искаме да внесем предложения в социалните области", обясни пред ГЕРБ лидерът на левицата. "Няма да си играем на популисти, въпреки, че г-н Борисов вече каза, че е готов да приеме предложенията на БСП. Той го играе добрият дядо Мраз, но все пак нека ние да говорим сериозно и професионално какво можем и какво не можем да направим", допълни тя.
Подобна среща БСП вече проведе и с "Продължаваме промяната", като след разговорите и двете партии стигнаха до консенсус по макроикономическите показатели.
ГЕРБ заявиха, че са дошли на срещата водени също от желание за конструктивен диалог. "Благодаря за тона и обещанието, че популизма и политическите послания ще ги оставим за декларациите в пленарната зала. Трябва да взимаме бързи решения. Знаем за срещата ви с ПП, както и че държите за нов държавен бюджет за 2023. Ние постъпваме по идентичен начин както беше миналата година, при все, че тогава имаше избран кабинет с мандата на г-н Петков, в което БСП беше коалиционен партньор", изтъкна Десислава Атанасова.
Синдикатите подкрепят настояването на ПП за внасяне на Бюджет 2023
Атанасова изтъкна, че няма никакви сигнали от партиите в НС, че са готови да подкрепят правителство. "Затова и сега считаме, че е по-добре, особено в ситуация, в която нямаме яснота ще бъде ли сформирано редовно правителство, да имаме готовност да обсъждаме удължаване на закона за държавния бюджет, лишени от популизма и с прагматични отговори на въпросите - гарантираме ли финансова стабилност на държавата в следващите няколко години, не само в следващите няколко месеца", допълни председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС.
„Миналата година внесохме законопроект за удължаване на бюджета, но тогава нямаше още последствия от войната в Украйна, както и резултатите от цените на електроенергията”, отговори Нинова, цитирана от БГНЕС.
Румен Гечев от БСП представи визията на партията за Бюджет 2023 г. „Трябва да има минимални бюджетен дефицит и държавен дълг, нужно е да се стремим и към растеж на бюджета. Държавните разходи спряло процент от БВП също трябва да бъдат внимателно прогнозирани”, обясни още Гечев.
Георги Гьоков също от БСП, пък представи публичните разходи за социална закрила. „България отделя едва 13,1% от БВП-то си за социална закрила, като средната стойност за ЕС е 21,9%. Трябва да вземем мерки, за да не изключваме социалните политики като част от нашите приоритети.
Деница Сачева от ГЕРБ обясни, че двете партии имат различни гледни точки за пенсионната реформа, както и, че трябва да има дефиниция за енергийно беден през 2024 г.
„При предходното преизчисление трябва да се направи анализ дали се е намалило социалното неравенство между различните групи пенсионери. Ако не се е намалило това неравенство, то тогава няма нужда от преизчисление на пенсиите”, коментира още Сачева.
Делян Добрев също от ГЕРБ каза, че идеите за енергетиката са споделени, тъй като ГЕРБ също подкрепя компенсациите за бизнеса и домакинствата в следствие на цените на енергията.
„Ние се притесняваме за това, че според БСП икономиката ще расте с 2,2% ръст следващата година, като БНБ дава растеж от под 1%. Вие от години сте привърженици, че трябва да се увеличи държавният дълг като процент от БВП, но трябва средствата да се изразходват за инвестиции, а не за текущи разходи. Според нас трябва той да бъде до 40% от БВП”, каза Добрев.
"Ние вярваме, че може да се състави правителство – не вярваме на господин Борисов. Имам повод да го кажа, защото излизаме от среща с ГЕРБ. Какво се получи – да чакаме редовно правителство, нека то да си реши какъв бюджет има, то да си реши какви да са антикризисни мерки, да се запазят старите социални плащания", заяви на брифинг след срещата лидерът на БСП Корнелия Нинова.
"Министърът на вътрешните работи твърди, че му трябват повече хора и повече средства. Той е прав и ние ще го подкрепим. Но Министерският съвет не иска да внесе нов бюджет. Това е противоречието при служебния кабинет.
яв
БСП и ПП обсъдиха бюджета, искат минималната заплата да е 50% от средната
"Времето за бюджетната процедура тече, а още дори няма преговори за съставяне на правителство. Затова ние сме загрижени какво ще се случи догодина с икономиката, с домакинствата и със семействата", отбеляза в началото на срещата Нинова. "Ние имаме различия с вас, но може би ще намерим допирни точки. Знаем, че ГЕРБ предпочита да се удължи действието на бюджета за 2022. Ние обаче смятаме, че това би означавало замразяване на доходите при увеличаващите се цени. Затова ние искаме да внесем предложения в социалните области", обясни пред ГЕРБ лидерът на левицата. "Няма да си играем на популисти, въпреки, че г-н Борисов вече каза, че е готов да приеме предложенията на БСП. Той го играе добрият дядо Мраз, но все пак нека ние да говорим сериозно и професионално какво можем и какво не можем да направим", допълни тя.
Подобна среща БСП вече проведе и с "Продължаваме промяната", като след разговорите и двете партии стигнаха до консенсус по макроикономическите показатели.
ГЕРБ заявиха, че са дошли на срещата водени също от желание за конструктивен диалог. "Благодаря за тона и обещанието, че популизма и политическите послания ще ги оставим за декларациите в пленарната зала. Трябва да взимаме бързи решения. Знаем за срещата ви с ПП, както и че държите за нов държавен бюджет за 2023. Ние постъпваме по идентичен начин както беше миналата година, при все, че тогава имаше избран кабинет с мандата на г-н Петков, в което БСП беше коалиционен партньор", изтъкна Десислава Атанасова.
Синдикатите подкрепят настояването на ПП за внасяне на Бюджет 2023
Атанасова изтъкна, че няма никакви сигнали от партиите в НС, че са готови да подкрепят правителство. "Затова и сега считаме, че е по-добре, особено в ситуация, в която нямаме яснота ще бъде ли сформирано редовно правителство, да имаме готовност да обсъждаме удължаване на закона за държавния бюджет, лишени от популизма и с прагматични отговори на въпросите - гарантираме ли финансова стабилност на държавата в следващите няколко години, не само в следващите няколко месеца", допълни председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС.
„Миналата година внесохме законопроект за удължаване на бюджета, но тогава нямаше още последствия от войната в Украйна, както и резултатите от цените на електроенергията”, отговори Нинова, цитирана от БГНЕС.
Румен Гечев от БСП представи визията на партията за Бюджет 2023 г. „Трябва да има минимални бюджетен дефицит и държавен дълг, нужно е да се стремим и към растеж на бюджета. Държавните разходи спряло процент от БВП също трябва да бъдат внимателно прогнозирани”, обясни още Гечев.
Георги Гьоков също от БСП, пък представи публичните разходи за социална закрила. „България отделя едва 13,1% от БВП-то си за социална закрила, като средната стойност за ЕС е 21,9%. Трябва да вземем мерки, за да не изключваме социалните политики като част от нашите приоритети.
Деница Сачева от ГЕРБ обясни, че двете партии имат различни гледни точки за пенсионната реформа, както и, че трябва да има дефиниция за енергийно беден през 2024 г.
„При предходното преизчисление трябва да се направи анализ дали се е намалило социалното неравенство между различните групи пенсионери. Ако не се е намалило това неравенство, то тогава няма нужда от преизчисление на пенсиите”, коментира още Сачева.
Делян Добрев също от ГЕРБ каза, че идеите за енергетиката са споделени, тъй като ГЕРБ също подкрепя компенсациите за бизнеса и домакинствата в следствие на цените на енергията.
„Ние се притесняваме за това, че според БСП икономиката ще расте с 2,2% ръст следващата година, като БНБ дава растеж от под 1%. Вие от години сте привърженици, че трябва да се увеличи държавният дълг като процент от БВП, но трябва средствата да се изразходват за инвестиции, а не за текущи разходи. Според нас трябва той да бъде до 40% от БВП”, каза Добрев.
"Ние вярваме, че може да се състави правителство – не вярваме на господин Борисов. Имам повод да го кажа, защото излизаме от среща с ГЕРБ. Какво се получи – да чакаме редовно правителство, нека то да си реши какъв бюджет има, то да си реши какви да са антикризисни мерки, да се запазят старите социални плащания", заяви на брифинг след срещата лидерът на БСП Корнелия Нинова.
"Министърът на вътрешните работи твърди, че му трябват повече хора и повече средства. Той е прав и ние ще го подкрепим. Но Министерският съвет не иска да внесе нов бюджет. Това е противоречието при служебния кабинет.
яв
