"Никой никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращането на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна". Това заяви министърът на външните работи Георг Георгиев в Народното събрание. Той и министърът на отбраната Атанас Запрянов участват в изслушване в парламента относно „въпросник“, изготвен от страна на Съединените американски щати по теми, свързани с готовност за участието на България в специална военна операция на територията на Украйна“.
Въпрос от общия дебат за гаранциите по сигурността за Украйна след края на войната е темата за евентуални мироопазващи сили като част от бъдещо мирно споразумение, посочи министърът. Призоваваме настоятелно да бъдат преустановени всякакви спекулации на тази тема, защото те само и единствено насаждат страх в обществото, а такъв не следва да съществува, защото българската външна и отбранителна политика никога не са били неразумни в това отношение, заяви Георгиев.
„Във вида, в който въпросът (на изслушването - бел. ред.) е зададен, той съдържа потенциал за леко заблуждаване. Това дали ще бъдат изпратени български военни във военна операция. Това означава де факто да се пита дали някой иска от нас информация да изпратим войници на война. Няма да стане категорично“, посочи министърът. Оставам на страна терминологията, която се употребява, в разрез със световно приетото наименование на това, което се случва в Украйна, а именно – пълномащабна кръвопролитна война. Това не е военна операция, а пълномащабна кръвопролитна война, заяви Георгиев.
Отправените от САЩ въпроси към съюзниците целят първоначално сондиране на виждания и мнения по различни аспекти на трайното и дългосрочно уреждане на конфликта в момент, в който новата американска администрация на президента Доналд Тръмп е обявила за своя цел постигането на траен мир. Цел, която и ние напълно споделяме. В Украйна трябва да бъде установен мир и трябва да бъдат намерени гаранции за неговото продължаване и неотстъпване от всичко, което той води, каза министърът и добави, че към тези въпроси не бива да се подхожда към нещо, което е предмет на договаряне.
Аспектите, които се поставят с питанията, са гаранциите за сигурността на Украйна с цел постигане на траен мир, участието на европейски и други държави в установяването на бъдещи мирни договорености, възможностите за предоставяне на допълнителна военна помощ, за прилагане на санкциите и предотвратяване на тяхното заобикаляне, както и принципната готовност на съюзниците за разполагане на сили в Украйна като се подчертава „част от бъдеще мирни договореност при условията на траен мир“, обясни министърът.
Това, върху което трябва да фокусираме вниманието си, е българската и на европейските ни съюзници позиция, че преговорният процес за постигане на мир трябва да се основава на принципа: „нищо за Украйна не може да се решава без Украйна“. Украйна трябва решения за условията за мир, като се има предвид, че справедливият и траен такъв е възможен само при зачитане на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната, заяви Георгиев.
По думите му ЕС трябва да присъства на масата на преговорите, когато се обсъжда бъдещето на Украйна. От ключово значение е ЕС и НАТО да останат единни в подкрепата си към тази държава и да демонстрират към тази държава своето лидерство. Българската подкрепа за Украйна остава непроменена в параметрите, които седем решения на парламента поставиха като рамка и това ще бъде политиката, която ще следваме, докато Народното събрание не вземе друго решение, каза още Георг Георгиев.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов коментира, че по никакъв начин никой не е искал от нас участие и в сегашната война на Русия срещу Украйна. Министърът уточни, че въпросите не са изпратени към България, а към страните съюзници от НАТО.
"Никой не е искал от България, в България не се извършва военно планиране - нито в Щаба на отбраната, нито в Министерството на отбраната, участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се случи", заяви Запрянов.
Събитията през последните седмици, включително проведената Мюнхенска конференция по сигурността, демонстрираха новия подход на американската администрация начело с президента Доналд Тръмп, каза още Запрянов. Министърът призова за сдържаност в оценките относно последните инициативи на американската администрация.
С встъпването в длъжност на Доналд Тръмп започна процес на преразпределение на тежестите в рамките на НАТО в посока поемане на по-голям дял от страна на европейските съюзници от Алианса. Това е пътят в дългосрочен аспект да имаме силен и стабилен алианс. Това развитие не е нито ново, нито изненадващо. Още по време на първия си мандат президентът Тръмп настояваше европейските съюзници да започнат да поемат повече отговорност за собствената си отбрана и това вече е факт, каза министърът.
САЩ предприеха стъпки към консултиране със своите съюзници за техните виждания за постигането на трайно и ефективно уреждане на конфликта в Украйна. С тази задача е натоварен специалният пратеник на Тръмп за Украйна Кийт Келог. Той ни информира, че задачата му е да проведе разговори с Украйна и европейските държави. По неговите думи това е отделна линия на действие на американската администрация, различна от другия, паралелно протичащ процес на разговори с Русия, воден от държавния секретар Марк Рубио. В някакъв бъдещ етап тези процеси ще се обединят на обща маса за водене на преговори, обясни министър Запрянов.
За да се извърши военно планиране, трябва да има сключено споразумение на мир, трябва Русия и Украйна да са се съгласили на такова разполагане, трябва да има мандат или на ООН, или на друга организация, трябва да има цел на операцията, трябва да има покана за конкретно участие и принос, да има времеви параметри - нищо такова няма, заяви министърът на отбраната.
Има ли подкрепа от политическите сили да не изпращаме военни в Украйна
Преди дни стана ясно, че България е получила въпроси за евентуално участие в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна. От посолството на Съединените щати у нас и чрез постоянната ни делегация в НАТО са изпратени 6 въпроса към страната ни. В документа се пита кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, биха ли били готови да разположат войски в Украйна като част от мирно решение, както и какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа.
Категоричната позиция на повечето български политици бе да не се изпращат български войници в Украйна.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
