Документите на бившата Държавнa сигурност, които няма да се разкриват заради опасност за националната сигурност, ще бъдат охранявани в отделен архивен фонд на пряко подчинение на председателя на бъдещата Комисия по досиетата.
Това реши Народното събрание, което обсъжда последните спорни разпоредби в закона за досиетата.
Демократи за силна България, които бяха най-силни в изказванията, поискаха отпадането на този текст, с който ще останат секретни документите, които биха застрашили живота на дадени лица или ще навредят на интересите на България.
Не може документи на бившия репресивен апарат да попрeчат на интереса на съвременна България, заявиха тъмносините. Според тях председателят на бъдещата Комисия по досиетата ще получи безконтролна власт, което крие огромен риск за злоупотреби с архива.
Промяната ще скрие елита на Държавна сигурност и ще връчи власт на „здрачаването”, а не на „осветляването”, заявиха още от опозицията.
Промяната беше защитена в две - три изказвания на депутати от мнозинството. Единствено Минчо Спасов от НДСВ изрази лична позиция срещу случващото се в залата, срещу внасянето на нови текстове в нарушение на парламентарния правилник и срещу промяната на идеята на закона, която според депутата е била: „Да се види кой кара влака и в момента".
Предстои гласуването на втория ключов текст в закона, който ще остaви секретни имената и данните за начaлниците на секторите, служби и отдели във военното и цивилното разузнаване, заемали и заемащи длъжност след 1991 година.
Филип Димитров от ОДС попита: „Колко страшни са тези 70-80 души в разузнаването, че заради тях се обръща цял закон”.
