Благодарение на технологиите хората повече от всякога са равни помежду си, когато се отнася до достъп до знания и до осъществяване на контакти. Наше задължение е да обясним на децата от т.нар. дигитално поколение „правилата на движение” във виртуалния свят. Това каза Валери Борисов, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, при откриването на кръгла маса за защитата на децата в Интернет пространството.
Борисов цитира изследване направено в 25 държави сред деца до 16-годишна възраст, което показва, че повече от 90% от младите хора у нас ползват Интернет всеки ден. Българските родители са сред най-интересуващите се от онлайн контактите на своите деца, но този контрол става все по-труден, защото децата влизат в социалните мрежи през таблети и смартфони.
Българските деца заедно със своите връстници от Австрия и Великобритания са настроени най-позитивно към общуването в Интернет, посочи Борисов.
Калин Каменов, зам.-министър на младежта и спорта, цитира по време на форума данни на друго изследване, според което само 8% от родителите инсталират на компютрите защитен софтуер за децата си, докато средното ниво в ЕС е 13%. По думите му, въпреки че над 90% от българите ползват Интернет за информация, само 33% от хората търсят работа чрез световната мрежа, а едва 7% си намират работа по интернет.
В България има 31 центъра за безопасен интернет и „Гореща линия” (http://web112/net.) за сигнализиране за разпространението на вредно и незаконно съдържание, посочи Георги Апостолов от Център за безопасен Интернет.
Хората могат да подават подобни сигнали чрез уеб-форма, по телефон, с писмо или по електронна поща. Горещата линия се занимава главно със сайтове, които съдържат детска порнография, но също така обхваща и други форми на незаконно и вредно съдържание (като например материали, пропагандиращи расизъм, ксенофобия или насилие), както и други интерактивни технологии като мобилни телефони, интернет игри, виртуални стаи за разговори и др.
Горещата линия обработва около 1000 и 2000 сигнала годишно, от които 300-400 се отнасят за незаконно съдържание или поведение в Интернет.
Когато установеното съдържание или дейност е на българска територия, събраната от операторите информация се предава за разследване на Сектор „Компютърни престъпления” на ГДБОП. Центърът за безопасен Интернет следи и за сайтове, които се занимават със скрита продажба на наркотици, с подкрепата на булимия, анорексия и насилието между деца.
Източник: БТА
