Парламентът прие на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Измененията са свързани с последващите ангажименти на България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II).
Депутатите ще обсъдят на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари
С тях се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както с изискванията на европейски директиви, така и със стандартите на Специална група за финансови действия (FATF).
Една от основните промени е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление, чрез създаване на нарочен регистър. Предвижда се и отбелязване в Търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик.
С промените се създава задължение за вписване в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, извършващи дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП по занятие. Става въпрос за лицата, които по занятие предоставят: адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; услуги по доверително управление на имущество или на юридическо лице.
За вписване в регистъра ще се подават писмено заявление до министъра на правосъдието или до определено от него длъжностно лице от състава на Министерството. Редът и условията за вписване и заличаване в регистъра ще се определят с наредба на Министерския съвет (МС) по предложение на правосъдния министър. За вписването в регистъра ще се събират държавни такси в размер, определен в тарифа, одобрена от правителството. За промяна на вписани обстоятелства не се дължи такса. Вписването и заличаването на обстоятелства ще се предоставят като електронна административна услуга. Предвижда се измененията, свързани с регистъра, да влязат в сила шест месеца след обнародването им в „Държавен вестник“.
Цвета Рангелова от „Възраждане“ посочи, че се разширява кръгът на задължените лица по този закон, които трябва да се впишат в съответния регистър срещу заплащане на държавна такса и страх от санкция. Тази глоба ще бъде начислявана ежемесечно, докато не бъде извършено съответното вписване, отбеляза тя. Рангелова отново постави и въпроса за адвокатската тайна.
Васил Пандов от „Продължаваме промяната - Демократична България“ коментира, че с промените всъщност задължават 90 % от представителите на адвокатурата да се впишат в този регистър. По думите му това е лесен, механичен подход, но не е най-добрият. Той поиска да не се събира такса за вписването.
Заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев обясни, че освен обезпечаване на средства за изграждане и въвеждане в експлоатация на регистъра, ще бъде необходимо осигуряването на разходи за функционирането му. Предвид това Министерството на правосъдието смята, че за вписването следва да се събират такси, посочи той и отбеляза, че по този начин функционират Търговският регистър и регистър Булстат.
Депутатите ще обсъдят на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари
С тях се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както с изискванията на европейски директиви, така и със стандартите на Специална група за финансови действия (FATF).
Една от основните промени е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление, чрез създаване на нарочен регистър. Предвижда се и отбелязване в Търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик.
С промените се създава задължение за вписване в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, извършващи дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП по занятие. Става въпрос за лицата, които по занятие предоставят: адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; услуги по доверително управление на имущество или на юридическо лице.
За вписване в регистъра ще се подават писмено заявление до министъра на правосъдието или до определено от него длъжностно лице от състава на Министерството. Редът и условията за вписване и заличаване в регистъра ще се определят с наредба на Министерския съвет (МС) по предложение на правосъдния министър. За вписването в регистъра ще се събират държавни такси в размер, определен в тарифа, одобрена от правителството. За промяна на вписани обстоятелства не се дължи такса. Вписването и заличаването на обстоятелства ще се предоставят като електронна административна услуга. Предвижда се измененията, свързани с регистъра, да влязат в сила шест месеца след обнародването им в „Държавен вестник“.
Цвета Рангелова от „Възраждане“ посочи, че се разширява кръгът на задължените лица по този закон, които трябва да се впишат в съответния регистър срещу заплащане на държавна такса и страх от санкция. Тази глоба ще бъде начислявана ежемесечно, докато не бъде извършено съответното вписване, отбеляза тя. Рангелова отново постави и въпроса за адвокатската тайна.
Васил Пандов от „Продължаваме промяната - Демократична България“ коментира, че с промените всъщност задължават 90 % от представителите на адвокатурата да се впишат в този регистър. По думите му това е лесен, механичен подход, но не е най-добрият. Той поиска да не се събира такса за вписването.
Заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев обясни, че освен обезпечаване на средства за изграждане и въвеждане в експлоатация на регистъра, ще бъде необходимо осигуряването на разходи за функционирането му. Предвид това Министерството на правосъдието смята, че за вписването следва да се събират такси, посочи той и отбеляза, че по този начин функционират Търговският регистър и регистър Булстат.
