Проведените на 2 април в България предсрочни парламентарни избори бяха състезателни и добре организирани. Правната рамка е подходяща за провеждането на демократични избори, но честите промени подкопават доверието и ефективността, създавайки предизвикателства за навременната подготовка на изборите. Около това становище се обединиха международни наблюдатели, които на пресконференция в София представиха предварителен доклад със своите заключения от проведения вчера в България парламентарен вот.
„Противоречивите изменения, с които се ограничи използването на машини за гласуване, породиха опасения за тайната и неприкосновеността на вота и неправомерно влияние върху избирателите в социално уязвимите общности“, посочиха те в своето изявление.
Резултатите от наблюдението на изборите представиха Тана де Зулуета, ръководител на мисията за оценка на изборите към Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) и Андрей Хунко, ръководител на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
„Свободната кампания и зачитането на основните свободи като цяло предостави на избирателите възможност да направят своя политически избор, но предходни препоръки, свързани с медиите, включително такива за декриминализирането на клеветата и необходимостта от по-силни гаранции за независимостта на журналистите, все още не са получили своя отговор“, посочи Тана де Зулуета, ръководител на мисията за оценка на изборите към СДИПЧ. Според нея честите промени в изборното законодателство в България „пораждат несигурност, довела до затруднения при гарантирането на тайната на вота“.
„Като гласуваха за пети път в рамките на две години, българските граждани изразиха, въпреки изборната умора, своята политическа воля“, отбеляза Андрей Хунко, ръководител на делегацията на ПАСЕ. Според него избирателите в България очакват от своите избрани представители да направят необходимите политически компромиси за съставянето на правителство и да отговорят на нуждите на хората. „Това би било първа стъпка към възвръщането на доверието в политическите институции и обществото на всички нива, което е от изключително значение в едно демократично общество“, каза още той.
В предварителните заключения на наблюдателите се отбелязва още, че участниците в изборите са имали възможността да провеждат кампания свободно, която е била обширно медийно отразявана, но самите медии са останали „уязвими за политическо и корпоративно влияние“.
Кампанията беше умерена, със значително присъствие в социалните мрежи и се възприемаше като продължение на почти двегодишната предизборна кампания. Наред с твърденията за купуване на гласове и контролиран вот, случаите на участие на кметове в кампанията засегнаха неблагоприятно равните условия на участие и способността на избирателите свободно да дадат своя глас. С някои забележими изключения, видимостта на жените кандидати остава слаба. Изборният ден протече нормално, като наблюдателите оценяват процеса положително, въпреки че отбелязаха неподходяща защита на тайната на вота, се посочва още в предварителното становище на наблюдателите.
„Противоречивите изменения, с които се ограничи използването на машини за гласуване, породиха опасения за тайната и неприкосновеността на вота и неправомерно влияние върху избирателите в социално уязвимите общности“, посочиха те в своето изявление.
Резултатите от наблюдението на изборите представиха Тана де Зулуета, ръководител на мисията за оценка на изборите към Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) и Андрей Хунко, ръководител на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
„Свободната кампания и зачитането на основните свободи като цяло предостави на избирателите възможност да направят своя политически избор, но предходни препоръки, свързани с медиите, включително такива за декриминализирането на клеветата и необходимостта от по-силни гаранции за независимостта на журналистите, все още не са получили своя отговор“, посочи Тана де Зулуета, ръководител на мисията за оценка на изборите към СДИПЧ. Според нея честите промени в изборното законодателство в България „пораждат несигурност, довела до затруднения при гарантирането на тайната на вота“.
„Като гласуваха за пети път в рамките на две години, българските граждани изразиха, въпреки изборната умора, своята политическа воля“, отбеляза Андрей Хунко, ръководител на делегацията на ПАСЕ. Според него избирателите в България очакват от своите избрани представители да направят необходимите политически компромиси за съставянето на правителство и да отговорят на нуждите на хората. „Това би било първа стъпка към възвръщането на доверието в политическите институции и обществото на всички нива, което е от изключително значение в едно демократично общество“, каза още той.
В предварителните заключения на наблюдателите се отбелязва още, че участниците в изборите са имали възможността да провеждат кампания свободно, която е била обширно медийно отразявана, но самите медии са останали „уязвими за политическо и корпоративно влияние“.
Кампанията беше умерена, със значително присъствие в социалните мрежи и се възприемаше като продължение на почти двегодишната предизборна кампания. Наред с твърденията за купуване на гласове и контролиран вот, случаите на участие на кметове в кампанията засегнаха неблагоприятно равните условия на участие и способността на избирателите свободно да дадат своя глас. С някои забележими изключения, видимостта на жените кандидати остава слаба. Изборният ден протече нормално, като наблюдателите оценяват процеса положително, въпреки че отбелязаха неподходяща защита на тайната на вота, се посочва още в предварителното становище на наблюдателите.
