КНСБ приветства обявеното вчера от Европейската комисия начало на консултации със социалните партньори за въвеждане на справедливи минимални възнаграждения за работниците в ЕС. Това се казва в позиция на КНСБ, изпратена от пресцентъра на синдиката.
Конфедерацията продължава да настоява за приемане на Рамкова директива за минималната работна заплата, която да предложи общи правила и критерии, съблюдавани от националните правителства и социалните партньори с цел ускоряване на конвергенцията и прекратяване на социалния дъмпинг.
ЕС планира обща европейска минимална заплата
Предложението на КНСБ за това вече бе направено на конгреса на ЕКП във Виена през май миналата година, а през есента бе изпратена и позиция за определяне на механизъм за справедливо възнаграждение на работниците до ЕКП и ЕК, припомнят от синдикалната организация.
Директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална работна заплата в голяма част от новите страни-членки (България - 286 евро, Румъния - 319 евро, Литва и Латвия - 380 евро, Унгария - 444 евро, Хърватия - 463 евро, Чехия - 477 евро, Словакия - 480 евро, Естония - 500 евро и Полша - 503 евро), се отбелязва в позицията на КНСБ. В нея пише още, че в този смисъл, не би трябвало да произтичат задължения за страна - членка на ЕС, чиито нива на минималната заплата отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота. Директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на минимална заплата, каквато е България.
Според КНСБ директивата трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на механизъм за определяне на минимално възнаграждение.
Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50 на сто от средната работна заплата за страната, допълват от КНСБ.
Без удръжки от ЧСИ върху пенсии под минималната заплата
КНСБ предлага социалните партньори да имат решаваща, а не само консултативна роля при определянето на минималната заплата; да има ускорено нарастване на минималното възнаграждение с цел достигане на 50 на сто от средната работна заплата за страната.
Синдикатът иска размерът на минималната работна заплата постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота; минималната работна заплата за страната да бъде надграждана с минимални заплати по икономически дейности и професионално-квалификационни групи и след преговори с работодателските организации. Минималната работна заплата за страната да важи за всички категории работници и за всички (традиционни и нетрадиционни форми на заетост), искат още от КНСБ.
Конфедерацията продължава да настоява за приемане на Рамкова директива за минималната работна заплата, която да предложи общи правила и критерии, съблюдавани от националните правителства и социалните партньори с цел ускоряване на конвергенцията и прекратяване на социалния дъмпинг.
ЕС планира обща европейска минимална заплата
Предложението на КНСБ за това вече бе направено на конгреса на ЕКП във Виена през май миналата година, а през есента бе изпратена и позиция за определяне на механизъм за справедливо възнаграждение на работниците до ЕКП и ЕК, припомнят от синдикалната организация.
Директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална работна заплата в голяма част от новите страни-членки (България - 286 евро, Румъния - 319 евро, Литва и Латвия - 380 евро, Унгария - 444 евро, Хърватия - 463 евро, Чехия - 477 евро, Словакия - 480 евро, Естония - 500 евро и Полша - 503 евро), се отбелязва в позицията на КНСБ. В нея пише още, че в този смисъл, не би трябвало да произтичат задължения за страна - членка на ЕС, чиито нива на минималната заплата отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота. Директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на минимална заплата, каквато е България.
Според КНСБ директивата трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на механизъм за определяне на минимално възнаграждение.
Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50 на сто от средната работна заплата за страната, допълват от КНСБ.
Без удръжки от ЧСИ върху пенсии под минималната заплата
КНСБ предлага социалните партньори да имат решаваща, а не само консултативна роля при определянето на минималната заплата; да има ускорено нарастване на минималното възнаграждение с цел достигане на 50 на сто от средната работна заплата за страната.
Синдикатът иска размерът на минималната работна заплата постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота; минималната работна заплата за страната да бъде надграждана с минимални заплати по икономически дейности и професионално-квалификационни групи и след преговори с работодателските организации. Минималната работна заплата за страната да важи за всички категории работници и за всички (традиционни и нетрадиционни форми на заетост), искат още от КНСБ.
