Застаряваща работна сила и ограничена адаптивност на пазара на труда установява проучване на КНСБ сред пряко косвено засегнатите от климатичния преход в Перник, Кюстендил и Стара Загора. Резултатите от изследването бяха представени в централата на синдикалната организация в присъствието на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков.
Миналата година представихме картографиране на пряко заетите във въгледобива и производството на електроенергия от въглища, обхванало над 12 хиляди човека, каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той посочи, че е било наложително да направят картографиране и на косвено заетите, чийто бизнес зависи пряко от тецовете и мините. Атанасов отбеляза, че от лошия опит с „Контур Глобал“ се е оказало, че на всеки пряко зает във въгледобива и производството на електроенергия, който загуби работата си, поне трима други ще пострадат.
Атанасов посочи, че в рамките на настоящия проект „Картографиране на уменията на косвено засегнатите лица в най-силно засегнатите от климатичния преход области“ са обхванати 8911 души, от които 6073 са пряко косвено засегнати, работещи в предприятия в договорни отношения с тецовете и мините, 1529 са вторично косвено засегнати от малки бизнеси в региона като фризьорски салони и ресторанти, а 1309 души са от семейства на пряко заети във въгледобива и енергетиката.
Готови ли са работещите във въглищните райони за преквалификация
Според данните от проучването сред пряко косвено засегнатите, работната сила в трите области е застаряваща. Четиридесет и девет процента от работната сила в тези региони е на възраст над 50 г., което ограничава адаптивността на хората на пазара на труда. Около 8% са хората до 29 години.
На 58% от изследваните им остават над 11 години до пенсия, повече от половината от тях се нуждаят от адекватни политики на пазара на труда, които да доведат до преквалификация, показва проучването.
Общо 33% казват, че имат допълнителни умения със сертификат, останалите 66,8% нямат сертификат или удостоверение за професионална квалификация, което ограничава трудовата мобилност извън сектора. Налице е значителен резерв от „скрити“ практически, технически, обслужващи и дигитални умения, които не са подкрепени с документ и се нуждаят от валидиране и признаване, показва данните от проучването.
Изследваните имат много ниска степен на дигитални умения – при 8-10% от хората. Близо 80% имат умения за работа с инструменти, с машини, за ремонт и поддръжка.
Повече от половината заявяват, че биха останали в същото предприятие при промяна на мястото на дейност, ако то е до 50 километра. Близо 60% не са склонни да сменят региона си на местоживеене.
Близо две трети от анкетираните желаят да се включат в обучения, при условие на гарантирано работно място и ако останат в същото предприятие. Обучението се възприема като средство за запазване на заетостта, а не за радикална професионална промяна, показва изследването.
Пряко косвено засегнатите от въглеродния преход в Кюстендил очакват помощ за обучения и информация за нови работни места, което показва активна трудова адаптация, в Стара Загора има по-силен интерес към субсидирана заетост, което отразява очакване за механизми за заетост при преструктуриране на икономиката. В Перник се отчита висока степен на несигурност и по-големи притеснения от прехода.
Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов коментира, че хората очакват минимум 1500 евро нетно възнаграждение, тъй като такива са реалните заплати в момента в тези региони.
Резултатите от проучването показват още изключително висока степен на възприеман риск (80%) от загуба на заетост в домакинствата, свързани с енергийния сектор.
