Два златни пръстена, които са служили и за печати, показва Регионалният исторически музей в Габрово, съобщиха от културната институция.
Преди 70 години в Габрово е създаден най-големият завод за инструменти на Балканския полуостров (СНИМКИ)
Те са намерени при археологически разкопки в средновековния некропол в местността "Пречиста" край севлиевското село Градница и са датирани към 12-ти век. Това съобщиха от музея и посочиха, че двете археологически находки са избрани за културни ценности на февруари.
Сабята, участвала в четири войни срещу Османската империя, едва не е била претопена
Пръстените са били инвентар от две погребения и са открити през 1970 година в средновековния некропол. Повърхността им е напълно запазена, а благородният метал не е потъмнял от времето, разказа археологът на музея Росен Йосифов.
Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито рамене се разширяват в кръгли плочки-щитове. Монограми на гръцки език с буквите М и IW са гравирани върху полираната повърхност в центъра на плочките.
Куфарче разказва историята от възходи и спадове на дружество, обявено за „Придворен доставчик” на цар Борис III (СНИМКИ)
Украса има само единият пръстен. Тя е разгърната по полето на плочката извън монограма и представлява гравирана виеща се клонка с лозови листа. Пръстените са били отлети в специални калъпи, след което са били дообработени със златарски резци, обясни археологът.
По думите му пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, но и като скъпоценни накити, отговарящи на вкуса и ранга на своя собственик. Тяхната употреба се свързва със стара антична традиция, съхранена в личния и обществения живот на Византия.
РИМ-Габрово показва златен медальон, връчван от Радка Пенчосемова на най-прилежната ученичка
На Балканите използването на пръстени печати става модна тенденция сред гражданското съсловие и аристократичния елит. Изборът на културна ценност за февруари музеят е посветил на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологическите проучвания в Габровска област.
Преди 70 години в Габрово е създаден най-големият завод за инструменти на Балканския полуостров (СНИМКИ)
Те са намерени при археологически разкопки в средновековния некропол в местността "Пречиста" край севлиевското село Градница и са датирани към 12-ти век. Това съобщиха от музея и посочиха, че двете археологически находки са избрани за културни ценности на февруари.
Сабята, участвала в четири войни срещу Османската империя, едва не е била претопена
Пръстените са били инвентар от две погребения и са открити през 1970 година в средновековния некропол. Повърхността им е напълно запазена, а благородният метал не е потъмнял от времето, разказа археологът на музея Росен Йосифов.
Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито рамене се разширяват в кръгли плочки-щитове. Монограми на гръцки език с буквите М и IW са гравирани върху полираната повърхност в центъра на плочките.
Куфарче разказва историята от възходи и спадове на дружество, обявено за „Придворен доставчик” на цар Борис III (СНИМКИ)
Украса има само единият пръстен. Тя е разгърната по полето на плочката извън монограма и представлява гравирана виеща се клонка с лозови листа. Пръстените са били отлети в специални калъпи, след което са били дообработени със златарски резци, обясни археологът.
По думите му пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, но и като скъпоценни накити, отговарящи на вкуса и ранга на своя собственик. Тяхната употреба се свързва със стара антична традиция, съхранена в личния и обществения живот на Византия.
РИМ-Габрово показва златен медальон, връчван от Радка Пенчосемова на най-прилежната ученичка
На Балканите използването на пръстени печати става модна тенденция сред гражданското съсловие и аристократичния елит. Изборът на културна ценност за февруари музеят е посветил на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологическите проучвания в Габровска област.
