"Вие какво искате, да са вечни ли?!", беше се изпуснала управителка на дом за стари хора, където за кратко време починаха 9 негови обитатели, пише Deutsche Welle. Какво (не) прави държавата за възрастните - Емилия Милчева проучи въпроса.
"... Беше уплашена и дезориентирана, не е посмяла да повика никого, защото им се карат. Съседката ѝ по стая я ударила, защото искала да гледа друга телевизионна програма”.
“... Заварихме го напикан и по потник посред зима, в стаята си беше хладно. Като попитахме защо, ни казаха, че много се поти, а памперси се сменят само два пъти дневно. Поискаха ни цялата сума за две седмици - 1500 лева, той почина в края на първата седмица, но не върнаха остатъка, обясниха за някакви разходи. А дрехите му не ги върнаха, казаха, че някой погрешка ги бил изхвърлил”.
“... През 2019 г. за месец престой в отделение за палиативни грижи в частна софийска болница платихме 2700 лева, без пелените, памперсите и други консумативи. Като условия - доста добро, с модерни легла, и дотук. Нямаше пералня за възрастните хора - близките носят в къщи и перат, дори сешоар нямаше. Ако се наложи да се извика лекар от друго отделение, например невролог, се плащаше отделно. Гледачките, предимно от ромски произход, бяха претоварени от смени. Взимаха на воля пари, за да обърнат внимание някому, за което почти не ги обвинявам”.
/iStock
Няма човек без лична история, свързана с грижи за близък - терминално болен или твърде възрастен, за да се грижи сам за себе си. Много от тези преживявания са травматични, тъй като оставят чувство на вина заради тежки последни дни, месеци или години от живота на родители, прекарани на места, където “добрите грижи” сe оказват само в рекламните брошури. Понякога грижите са добри, условията също - чисто е, има градина, топла вода и топлина в стаите, идват дори аниматори. Но цената на месец надхвърля значително минималната работна заплата от 910 лева, а означава също и добър мениджмънт.
В България, където възрастните хора стават все повече, а миграцията продължава, въпросът кой ще се грижи за тях е болезнена тема. Дори и да има домове, контролът е занижен, а персонал няма и изобщо се намира трудно - и квалифициран, и неквалифициран. Ако възрастните хора искат да останат у дома, липсват междинни алтернативни услуги в домашна среда. В системата за социален патронаж са обхванати малко над 40 000 души в цяла България, около 50 000 ползват личен асистент, но това не са само възрастни хора, а и други хора с трайни увреждания, сред които и деца, на които е признато правото да ползват чужда помощ.
Какво прави държавата и каква е реалността?
В сайтовете за обяви дневният ценоразпис за гледане и обгрижване на възрастни хора в София например върви между 20-27 лева за смяна на памперс, хранене - 10 до 20 лева, къпане между 20 и 30 лева, бръснене и подстригване - по 20-25 лева. Може и комбинации - смяна на памперс и хранене за 30 лева. Намират се оферти за 2000 лева месечно - с предоставяне на самостоятелна стая за живеене, предложения за гледане срещу унаследяване на имот, също и хора, които търсят някой, който да наглежда за по 2-3 часа седмично родител срещу цени по договаряне или пък 200-300 лева. Рискът да се попадне на злонамерени, които искат да злоупотребят с възрастните, особени при отсъствие на близки - деца в чужбина, самотни старци и др., не е за подценяване.
Какво предлага държавата? Държавните домове за стари хора в България са 82, с общ капацитет 5 598 места, настанените са 4 395, чакащите - 782, отговориха от Агенцията за социално подпомагане на въпроси на Дойче Веле (ДВ). Действат и 9 центъра за настаняване от семеен тип за стари хора с общ капацитет 128 места, настанените в тях са 100, чакащите - петима. Таксата в тези домове е 70 на сто от брутния доход на настанените в тях възрастни, като тук се включват не само пенсиите, но и обезщетения, наеми, помощи и др.
Около 130 са частните домове за възрастни, с малко по-голям от този на държавния капацитет, но все така недостатъчен.
А 26 лечебни заведения - частни и държавни, в т.ч. комплексни онкологични центрове (КОЦ), пък предлагат палиативни грижи за онкоболни по клинична пътека 253 - с толкова са сключени договори, отговориха от НЗОК на въпроси на ДВ. Условията по пътеката, разчетена на 162 лева на ден, предвиждат, че болният не може да остане повече от 20 дни “в рамките на терминалния стадий“, т.е. когато за него има прогноза, че ще умре до 6 месеца. Според предоставените от здравната каса данни, за 2022 г. и 2023 г. на лечебните заведения са изплатени съответно около 2.097 милиона лева и 2.894 млн. лева за сключените договори, като най-големите получатели са КОЦ във Враца, Шумен, Бургас и Лом. Това са скромни суми на фона на данните за увеличената в България смъртност от рак от от 229 на 242 случая на 100 хиляди души за периода 2011- 2019 г.
А проблемът с “долекуването” и “продължителното лечение” след инсулти, парези, множествена склероза след пристъп и др. е огромен. Ако близките искат да настанят болния си възрастен, тъй като нямат възможност да му осигурят специализирани грижи у дома, цените варират между 70 и 100 лева в заведения, които гарантират лекарско наблюдение - но в тази сума не влизат медицинските консумативи и допълнителните изследвания. В един от хосписите помнят случай, при който жена е приета след инсулт, но тъй като децата ѝ в чужбина не осигурили допълнителни средства за рехабилитация, бързо починала.
Преди време граждани бяха поставили проблема пред омбудсмана, че нито един хоспис няма договор с НЗОК за палиативни грижи, а сумите в частните хосписи не са по силите на мнозина. Но така и няма решение. А дори и да се предвиди в бъдеще такава възможност, е необходимо да бъде укрепен контролът - слабото място на всяка българска институция. Две са институциите, които проверяват домовете за стари хора и хосписите - създадената през 2020 г. Агенцията за качество на социалните услуги (АКСУ), върху която пада основната отговорност за всички доставчици на социални услуги, и Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН).
Контролът
На въпрос на ДВ колко хосписа, в т.ч. отделения в болници, сключили договор по клиничната пътека за палиативни грижи, е проверила ИА „Медицински надзор“ за 2023 г. и какви санкции са наложени, ни отговориха, че те са общо седем. Тоест, за цялата година са проверени 7 хосписа на територията на цялата страна - и не са извършвани проверки в отделения за палиативни грижи в лечебни заведения за болнична помощ.
/iStock
Проверките са инициирани по жалби от граждани. В четири от случаите не са установени нарушения в проверените лечебни заведения, в другите три има допуснати нарушения - че лечебното заведение е заличено със заповед на шефа на ИАМН, но продължава да работи; че лечебната дейност в хосписа не се ръководи от медицински специалист, както изисква законът, и за нередовни финансови документи, издадени 15 дни след изписване на пациент. През 2023 г. два хосписа са били заличени по тяхно искане.
От АКСУ не отговориха на въпросите на ДВ. Агенцията е публикувала два доклада, вторият - за 2022 г., от който става ясно, че за 2022 г. са извършени 808 проверки, при които са открити само пет случая на предоставяне на социални услуги без лиценз. Но за последните АКСУ не може да направи нищо - законът ѝ дава право да санкционира само лицензираните. А законодателите така и не поправят закона, приет през 2020 г. - и нелицензираните работят, защото дупката в закона си стои и все така няма институция, която да я затвори. Смъртта на старците, които изгоряха в пожар в домове край Варна, или на други починали след побой не впечатлява парламентаристите. Данни за смъртността в домовете за възрастни в докладите на АКСУ няма.
