На 31 декември 2021 г. изтича давността на отпуска от 2019 година. Всички дни платен годишен отпуск могат да се ползват до края на двегодишната им давност, независимо дали са отложени, или не за следващата календарна година. Част от отпуска може да бъде отложен за следващата календарна година по искане на работниците и служителите и със съгласието на работодателя. По важни производствени причини работодателят също би могъл да отложи част от отпуска, но той е длъжен да осигури ползването на поне половината дни в годината, за която се отнася, напомнят от Инспекцията по труда.
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първото полугодие на следващата календарна година. След този срок работникът може сам да излезе в отпуск с 14-дневно предизвестие. Работодателят трябва да информира работниците в началото на годината за полагаемите дни отпуск, включително и за останалите от предходната година.
В случай на прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по давност, независимо дали са прехвърлени или не в следваща година. Давността на платения годишен отпуск спира да тече, ако работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и други.
Съгласно промените в трудовото законодателство във връзка с пандемията от COVID-19 работодателят има право по време на обявена извънредната епидемична обстановка, която бе удължена до 31 март 2022 г., да предоставя половината от платения годишен отпуск и без искане на своите работници или служители. За целта трябва дейността на предприятието да е спряна или ограничена със заповед на държавен орган. В условията на епидемична обстановка работодателят няма право и да отказва платен отпуск на някои категории работници от уязвими групи. Той обаче не може едностранно да предостави какъвто и да е вид неплатен отпуск. За ползването на такъв задължително следва да има искане от страна на работника.
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първото полугодие на следващата календарна година. След този срок работникът може сам да излезе в отпуск с 14-дневно предизвестие. Работодателят трябва да информира работниците в началото на годината за полагаемите дни отпуск, включително и за останалите от предходната година.
В случай на прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по давност, независимо дали са прехвърлени или не в следваща година. Давността на платения годишен отпуск спира да тече, ако работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и други.
Съгласно промените в трудовото законодателство във връзка с пандемията от COVID-19 работодателят има право по време на обявена извънредната епидемична обстановка, която бе удължена до 31 март 2022 г., да предоставя половината от платения годишен отпуск и без искане на своите работници или служители. За целта трябва дейността на предприятието да е спряна или ограничена със заповед на държавен орган. В условията на епидемична обстановка работодателят няма право и да отказва платен отпуск на някои категории работници от уязвими групи. Той обаче не може едностранно да предостави какъвто и да е вид неплатен отпуск. За ползването на такъв задължително следва да има искане от страна на работника.
