Днес публикуваме заповед на министъра за откриване на процедура за избор на съдии в Общия съд на ЕС от страна на Република България. Това съобщи на брифинг министърът на правосъдието Андрей Янкулов.
Това е процес, който доста се забави във времето. От около година нямаме съдии в Общия съд на ЕС и трябва да се пристъпи към попълване на състава, подчерта министърът.
Процедурата, която предвиждаме е максимално прозрачна - от комисия, съставена от независими експерти, които да оценяват кандидатите, каза още той.
Най-вероятно няма да се финализира в мандата на служебното правителство, но ние бяхме задължени да пристъпим към откриване на въпросната процедура, за да не се стига до допълнително забавяне, отбеляза той.
Относно гарантирането на честността на вота, Янкулов заяви, че е проведена среща във връзка с процеса по провеждане на гласуването в затворите и арестите.
Две са предложенията, които съм внесъл за утрешното заседание на Министерския съвет. Това са два въпроса, които следва да бъдат решени, заяви министърът на правосъдието Андрей Янкулов.
Още с встъпването си в длъжност, заедно с екипа ми, анализирахме процедурата, в резултат на която бяха излъчени номинации от България за европейски прокурор, които впоследствие бяха изпратени на Комитета по подбора. При този анализ установихме, че процедурата страда от сериозни дефицити.
Основният проблем, който идентифицирахме, е свързан със състава на Комисията по подбора, която е излъчила трите кандидатури, изпратени към Комитета по подбора. Макар окончателното класиране да се извършва на европейско ниво от независим комитет, начинът, по който са номинирани българските кандидати, според нас е опорочен от тези дефицити.
Първият проблем е именно съставът на тази комисия. Тя е била от седем членове, като четирима от тях са членове на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат – по двама от съдийската и прокурорската колегия. Въпреки че Законът за съдебната власт изрично забранява на членове с изтекъл мандат да избират титуляри на ключови позиции, те са участвали в този предварителен подбор за номинации за една от най-важните длъжности в правосъдната система на ЕС – европейски прокурор, който участва в колегията на Европейската прокуратура.
Това са членове с изтекъл мандат от над три години, които реално са могли да формират мнозинство в комисията, тъй като са четирима от седем. Известно е, че упражняването на властнически правомощия при изтекъл мандат създава риск за независимостта на органа, тъй като поставя членовете в зависимост от възможността да бъдат заменени.
Именно поради това в закона е предвидено ограничение за участие на такива членове в решения, свързани с избор на ключови длъжности. В този смисъл смятаме, че това представлява съществен и непреодолим дефицит в състава на комисията.
Допълнителен проблем е участието на двама членове, които са представители на изпълнителната власт – председателят на комисията, който към онзи момент е бил заместник-министър на правосъдието, както и главният секретар на Министерството на правосъдието. Това поставя въпроси както относно независимостта, така и относно политическия неутралитет на комисията.
Така комисията на практика е включвала преобладаващо лица с изтекъл мандат и представители на политическото ръководство, което поражда съществени съмнения относно безпристрастността на взетите решения.
Друг съществен дефицит, който установихме, е липсата на ясни, обективни и прозрачни правила при провеждането на процедурата и начина на селекция.
Въз основа на тези констатации предложих на Министерския съвет да отмени решението, с което процедурата е била финализирана на национално ниво и съответно кандидатурите да бъдат оттеглени от Комитета по подбора. Това предложение е включено в дневния ред за утрешното заседание и очакваме решение на Министерския съвет.
Напълно осъзнавам риска от това действие, предвид необходимостта от попълване на състава на Европейската прокуратура, като мандатът на настоящите членове изтича през юли. Ако процедурата се развие в рамките на необходимите срокове, би следвало да се вместим в този график. Въпреки това съществува риск от забавяне, който трябва да бъде съпоставен с риска от липса на реакция при установени сериозни дефицити, което в бъдеще може да доведе до още по-неблагоприятни последици.
Предполагам, че и вие виждате сериозния имиджов удар, който страната понася вследствие на ситуацията около настоящия български европейски прокурор, чийто мандат изтича през юли и която вече повече от година е временно отстранена от длъжност. В Европейската прокуратура срещу нея се води дисциплинарно производство. Макар да не разполагаме с подробности по случая, може да се направи обосновано предположение, че става въпрос за сериозно дисциплинарно нарушение.
В тази ситуация считам, че рискът от евентуално забавяне на назначаването на нов български европейски прокурор, макар и съществуващ, е по-малък от риска да бъдат повторени дефицитите, които вече констатирахме. От гледна точка на процедурите, които се прилагат, не се наблюдават съществени разлики между предходната и настоящата практика, което показва наличие на системен проблем.
Подчертавам изрично – решението няма нищо общо с конкретните кандидатури, предложени от Република България. Фокусът е единствено върху установените дефицити в самата процедура – липса на гаранции за независимост и политическа неутралност, както и непрозрачност и недостатъчна яснота при нейното провеждане.
Ако Министерският съвет възприеме моето предложение, следващият етап ще бъде провеждане на нова процедура, при която комисията ще бъде съставена по различен начин и при ясно предварително обявени, прозрачни правила.
Предлагаме комисията да бъде съставена от петима членове: университетски преподавател по наказателно право или процес, избран на случаен принцип; двама съдии от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определени от общото събрание на съответната колегия; прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от заместник на главния прокурор; и адвокат с минимум 12-годишен професионален опит в областта на наказателното право или в правото на ЕС и международното сътрудничество, определен от Висшия адвокатски съвет.
Предвиждат се и допълнителни гаранции за прозрачност – ясни правила за работа на комисията, включително механизми за действие в случай, че някоя от институциите не излъчи свой представител. Всички правила ще бъдат публично оповестени предварително, при условие че Министерският съвет одобри предложението.
На утрешното заседание Министерският съвет ще разгледа и друго мое предложение – за отмяна на решение, свързано с отпускане на допълнително финансиране за щатни бройки във Върховния административен съд. Анализът ни показва, че не е налице реално увеличение на натовареността, което да обоснове разширяване на щата. Поради това считаме, че взетото решение не е подкрепено от достатъчно обективни данни и следва да бъде отменено.
Разбира се, Висшият съдебен съвет запазва правото си да действа по своя преценка, но нашето становище остава ясно – липсват обективни основания за увеличаване на щата в настоящия момент.
