Зелените коридори в градовете биха могли да играят много важна роля в адаптацията към климата. Това каза служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров по време на национална конференция „Адаптация към изменението на климата в градска среда - разгръщане на местния капацитет и националните политики“.
Форумът е част от съпътстващата програма на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата и в него участват експерти от университети, министерства, общини, неправителствени организации, професионални организации. Конференцията е организирана от Националния доверителен екофонд (НДЕФ).
Наблюденията ни показват, че голяма част от общините изпълняват много сериозни дейности, ангажирани с адаптацията към изменението на климата, каза още той и даде за пример Бургас, където онлайн може да се проследяват температурните зони в града. По думите му повечето от тях са били „зелени“ заради озеленяването на градската среда.
Според последния доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата е недвусмислено, че човешкото въздействие е довело до климатичните промени, каза още министър Димитров. Домакинството на 61-та сесия е ясно потвърждение на политиките на България, а срещата е съпътствана от редица събития, с които целим да привлечем вниманието на местната власт и на политиците към проблеми, чието решаване не търпи отлагане, добави той. Надявам се днешната конференция да подпомогне работата на местната власт в адаптацията към климатичните промени, тъй като тези власти са отговорни за прилагането на климатичните политики.
Националният доверителен екофонд инициира тази конференция по повод срещата на Междуправителствения панел за климатичните промени, която ще бъде в София, а това е най-голямото събитие в България в сферата на политиките за климата, каза председателят на Управителния съвет на НДЕФ проф. Димитър Ненков. Днешната конференция е заради значителното напредване на обсъжданията за нова инициатива за подобряване на капацитета на общините за изпълнение на мерки за адаптация към климатичните промени, която да се води от фонда, а инициативата започва днес, добави той.
По думите му фондът ще разгърне още нови механизми за финансиране, които създават условия за допълване и с външни финансови ресурси.
Темата за адаптацията изисква интердисциплинарен подход и интердисциплинарни решения, допълни проф. Ненков.
На фона на пожарите в страната вследствие на екстремно високите температури и отчайващата човешка небрежност днешната дискусия за работата на местните власти по мерките за адаптация към климата е изключително необходима, макар и безнадеждно закъсняла, каза Силвия Георгиева, председател на Националното сдружение на общините в Република България. Ако имаме повече знания за промените в климата и обръщаме повече внимание на изследванията на научната общност и ако нормативната ни уредба не беше толкова извехтяла, част от тези пожари не биха се случили, добави тя.
В последните години ЕС даде множество програми и инструменти за решаване на климатичните предизвикателства, а Зелената сделка въведе необходимата промяна в политиките, но регулаторната ни рамка е разработена, без да вземе предвид териториалните особености на страната ни и не е съобразена с това, че част от територията на България е средиземноморска климатична област, с високи температури, посочи още Георгиева. По думите ѝ нормативни текстове, които се отнасят за земеделците, продължават да изискват те да чистят стърнищата през юли и август. Георгиева даде пример с Гърция, където стърнища не се чистят, ако в няколко последователни дни температурата на въздуха е над 30 градуса.
Най-важните мерки и отговорни решения се взимат на местно ниво, тъй като голяма част от дейностите влияят върху мерките за предотвратяване на изменението на климата. Не бива да се премълчава нарастващата пропаст между европейските амбиции и живота на гражданите ни, за които отговарят общините – вижда се все по-нарастващо недоволство, което ни показва, че на гражданите трябва да се обяснява какво налага все по-интензивно местните власти да работят по зелените политики, добави Георгиева.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Форумът е част от съпътстващата програма на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата и в него участват експерти от университети, министерства, общини, неправителствени организации, професионални организации. Конференцията е организирана от Националния доверителен екофонд (НДЕФ).
Наблюденията ни показват, че голяма част от общините изпълняват много сериозни дейности, ангажирани с адаптацията към изменението на климата, каза още той и даде за пример Бургас, където онлайн може да се проследяват температурните зони в града. По думите му повечето от тях са били „зелени“ заради озеленяването на градската среда.
Според последния доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата е недвусмислено, че човешкото въздействие е довело до климатичните промени, каза още министър Димитров. Домакинството на 61-та сесия е ясно потвърждение на политиките на България, а срещата е съпътствана от редица събития, с които целим да привлечем вниманието на местната власт и на политиците към проблеми, чието решаване не търпи отлагане, добави той. Надявам се днешната конференция да подпомогне работата на местната власт в адаптацията към климатичните промени, тъй като тези власти са отговорни за прилагането на климатичните политики.
Националният доверителен екофонд инициира тази конференция по повод срещата на Междуправителствения панел за климатичните промени, която ще бъде в София, а това е най-голямото събитие в България в сферата на политиките за климата, каза председателят на Управителния съвет на НДЕФ проф. Димитър Ненков. Днешната конференция е заради значителното напредване на обсъжданията за нова инициатива за подобряване на капацитета на общините за изпълнение на мерки за адаптация към климатичните промени, която да се води от фонда, а инициативата започва днес, добави той.
По думите му фондът ще разгърне още нови механизми за финансиране, които създават условия за допълване и с външни финансови ресурси.
Темата за адаптацията изисква интердисциплинарен подход и интердисциплинарни решения, допълни проф. Ненков.
На фона на пожарите в страната вследствие на екстремно високите температури и отчайващата човешка небрежност днешната дискусия за работата на местните власти по мерките за адаптация към климата е изключително необходима, макар и безнадеждно закъсняла, каза Силвия Георгиева, председател на Националното сдружение на общините в Република България. Ако имаме повече знания за промените в климата и обръщаме повече внимание на изследванията на научната общност и ако нормативната ни уредба не беше толкова извехтяла, част от тези пожари не биха се случили, добави тя.
В последните години ЕС даде множество програми и инструменти за решаване на климатичните предизвикателства, а Зелената сделка въведе необходимата промяна в политиките, но регулаторната ни рамка е разработена, без да вземе предвид териториалните особености на страната ни и не е съобразена с това, че част от територията на България е средиземноморска климатична област, с високи температури, посочи още Георгиева. По думите ѝ нормативни текстове, които се отнасят за земеделците, продължават да изискват те да чистят стърнищата през юли и август. Георгиева даде пример с Гърция, където стърнища не се чистят, ако в няколко последователни дни температурата на въздуха е над 30 градуса.
Най-важните мерки и отговорни решения се взимат на местно ниво, тъй като голяма част от дейностите влияят върху мерките за предотвратяване на изменението на климата. Не бива да се премълчава нарастващата пропаст между европейските амбиции и живота на гражданите ни, за които отговарят общините – вижда се все по-нарастващо недоволство, което ни показва, че на гражданите трябва да се обяснява какво налага все по-интензивно местните власти да работят по зелените политики, добави Георгиева.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
