Малки, невидими с просто око, но с възможно огромно въздействие върху здравето ни – микропластмасите вече не се крият само в океаните. Те са на масата ни. Буквално.
Новите изследвания от последните месеци потвърждават онова, от което учените предупреждават от години,а именно, че пластмасовото замърсяване не е просто екологичен проблем – то е вече и хранителен. Микропластмасите – частици под 5 мм – се откриват все по-често в риба, миди, сол, мед, питейна вода, а дори и в плодовете и зеленчуците.
Дъвките отделят микропластмаси в устата
Как попадат в храната ни?
Произходът им е разнообразен: бутилки, опаковки, текстил, гуми, козметика и дори прах от дома ни. С времето тези материали се разпадат на миниатюрни частици, които навлизат в почвата, реките, моретата и в крайна сметка – във веригата на хранене.
„Мидите и рибите, които се хранят с планктон, често поемат микропластмаси, които после достигат до нас. Проблемът е, че не можем да ги отмием или сготвим. Те вече са вътре“, казва д-р Ивайла Тодорова, биолог от БАН.
Колко пластмаса ядем?
Според проучване на WWF, средностатистическият човек поема около 5 грама микропластмаса на седмица – еквивалента на една кредитна карта. Данните са приблизителни, но тревожни.
Още по-обезпокоителни са резултатите от изследване в Нидерландия, което откри пластмасови частици в кръвта на 80% от участниците. Учените подозират, че микропластмасите могат да преминават и през кръвно-мозъчната бариера – потенциално навлизайки в жизненоважни органи.
ЕС одобри нови правила за микропластмасите
Какви са рисковете за здравето?
Все още няма категорично доказани дългосрочни ефекти, но първите данни са тревожни:
► Възможно увреждане на клетки и тъкани;
► Възпалителни реакции и оксидативен стрес;
► Потенциално нарушаване на хормоналния баланс;
► Възможна роля при някои автоимунни и неврологични заболявания.
„Микропластмасите действат като „троянски кон“ – не само носят вредни вещества, но и свързват със себе си токсини и патогени“, обяснява проф. Георги Лазаров, токсиколог.
Каква е ситуацията в България?
У нас все още липсва системен мониторинг върху съдържанието на микропластмаси в храните и водата. Според неправителствени организации, проблемът е недостатъчно регламентиран, въпреки че България е част от общоевропейската стратегия за борба с пластмасовото замърсяване.
Някои университети започват локални изследвания – особено по Черноморието, където концентрацията на микропластмаси в морската вода расте.
Почивка без следа: Как да опазим Черноморието чисто това лято
Какво можем да направим?
► Избягвай пластмасови опаковки – особено при горещи храни и напитки.
► Използвай филтри за вода, ако е възможно.
► Намали синтетичните дрехи, които при пране отделят микрофибри.
► Избирай храни от доказан произход и с минимална обработка.
► Натискай институциите за повече контрол и регулации.
Микропластмасите не крещят, не миришат и не се виждат. Но са тук – в морската сол, в домата, в чешмяната вода. Тихо, но постоянно, навлизат в телата ни. Борбата срещу тях започва не само с научни доклади, а с всекидневни избори.
