България категорично ще запази статута си на голям нетен износител на зърно, по същия начин ще се определя и цената. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет след заседание на Консултативния съвет по зърното.
Песимистичните прогнози са за реколта от пшеница в размер на 4,5 млн. тона, реалистични са 5 млн. тона, а прогнозата на Европейската комисия е за 5,8 млн тона, каза тя.
"Практиката ни показва, че винаги реалните добиви излизат с 15% по-високи от прогнозата ни. Смятаме, че реколтата ще е приблизително 5 млн. тона и ще запазим обемите си като бизнес, самозадоволяване за хляб и фураж и добър експортьор. България е на едно от челните места", обясни Десислава Танева.
Танева: Ваксинацията за Ку-треска няма да се поема от бюджета
По искане на земеделски стопани, които имат пропадане на площите заради засушаването се извършват обследвания и към момента има издадени констативни протоколи за 28 хил. дка в посочените райони на страната, където валежите са били от 10 до 30 на сто от средната месечна норма, посочи земеделският министър. За тези стопани, чийто площи да пропаднали на 100%, се предвижда държавна помощ, каза министър Танева.
Председателят на Консултативния съвет по зърно Венцислав Върбанов обясни, че основният извод на форума е бил, че няма заплаха за зърнения баланс, въпреки локалните проблеми. Те са главно в районите на Варненско, Добрич, Шабла, Каварна, част от Силистренска област. Стопаните със 100% пропаднали площи ще получат държавна помощ, увери Върбанов. От Софийска стокова борса очакват доста добра реколта в световен мащаб, което ще доведе до увеличаване на запасите и не се очакват никакви сътресения на пазарите, каза още той.
Забраниха участието на деца в реклами на храни с ГМО
Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите каза, че по информация на членовете на асоциацията състоянието на пшеницата е сравнително добро. Според него се очаква реколта от около 4,2 - 4,3 млн. тона пшеница, което е с 30 на сто намаление спрямо предходната. Проблемите са регионални - за Североизточна и Източна България, където пропадналите площи са около 240 хил. дка, каза Костадинов. "Надяваме се падналите последната седмица дъждове да стабилизират нещата. Надяваме се също да намерим инструмент, с който да обезщетим и стопаните, чиито площи не са пропаднали на 100%", коментира Кастадинов.
Мариана Кукушева, член на УС на Федерацията на хлебарите и сладкарите в България, също потвърди, че хлебният баланс на страната е гарантиран и поскъпване на хляба няма да има.
Категоричен спад на дохода има при розопроизводителите, именно те ще бъдат едни от първите подпомогнати, добави Танева. От думите ѝ стана ясно, че министерството ще отдели 50 млн. евро за подпомагане на земеделските производители, а таванът за земеделския производител като обезщетение ще е 7 000 евро, за малки и средни предпрятия - 50 000 евро.
Розоберът у нас е под въпрос: Производителите искат по-добри изкупни цени (ВИДЕО)
„Не само искаме да запазим националните си средства в бюджета, а и да ги увеличим. Темата за ДДС е на Министерство на финансите, нашата позиция е данъчната система да е такава, че да може да акумулира в бюджета средства, а ние да използваме част от тях, за да можем по-справедливо да подпомагаме Сектор „Земеделие“, заяви още тя.
България е направила всичко, което може в подкрепа на малките фермери, допълни Танева. Коментарът ѝ дойде в отговор на критиките на държавния глава Румен Радев, че в страната ни се дават по-големи субсидии на големите фермери.
„Всичко останало е популизъм – дали предизборен или политически, не мога да кажа. Не може от президентската институция да се говорят такива общи приказки. Когато правим изказвания, трябва много добре да познаваме нормативната база и общите европейски принципи на разпределение на субсидиите. Те се дават на площ и това е обща европейска регулация и по правила, които България в национален план не може с национално решение да промени. България се е възползвала от всички дадени възможност. От Пакета „Директни плащания“, който е близо 800 милиона евро, максимално възможните средства да бъдат насочени към дребните производители с преразпределителното плащане, към Сектор „Животновъдство“, „Плодове и зеленчуци“ чрез обвързаната подкрепа и България се защитава и осигурява бюджета за плащането всяка година на националната преходна помощ, която е за животновъдството и тютюнопроизводството“, коментира Танева.
Песимистичните прогнози са за реколта от пшеница в размер на 4,5 млн. тона, реалистични са 5 млн. тона, а прогнозата на Европейската комисия е за 5,8 млн тона, каза тя.
"Практиката ни показва, че винаги реалните добиви излизат с 15% по-високи от прогнозата ни. Смятаме, че реколтата ще е приблизително 5 млн. тона и ще запазим обемите си като бизнес, самозадоволяване за хляб и фураж и добър експортьор. България е на едно от челните места", обясни Десислава Танева.
Танева: Ваксинацията за Ку-треска няма да се поема от бюджета
По искане на земеделски стопани, които имат пропадане на площите заради засушаването се извършват обследвания и към момента има издадени констативни протоколи за 28 хил. дка в посочените райони на страната, където валежите са били от 10 до 30 на сто от средната месечна норма, посочи земеделският министър. За тези стопани, чийто площи да пропаднали на 100%, се предвижда държавна помощ, каза министър Танева.
Председателят на Консултативния съвет по зърно Венцислав Върбанов обясни, че основният извод на форума е бил, че няма заплаха за зърнения баланс, въпреки локалните проблеми. Те са главно в районите на Варненско, Добрич, Шабла, Каварна, част от Силистренска област. Стопаните със 100% пропаднали площи ще получат държавна помощ, увери Върбанов. От Софийска стокова борса очакват доста добра реколта в световен мащаб, което ще доведе до увеличаване на запасите и не се очакват никакви сътресения на пазарите, каза още той.
Забраниха участието на деца в реклами на храни с ГМО
Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите каза, че по информация на членовете на асоциацията състоянието на пшеницата е сравнително добро. Според него се очаква реколта от около 4,2 - 4,3 млн. тона пшеница, което е с 30 на сто намаление спрямо предходната. Проблемите са регионални - за Североизточна и Източна България, където пропадналите площи са около 240 хил. дка, каза Костадинов. "Надяваме се падналите последната седмица дъждове да стабилизират нещата. Надяваме се също да намерим инструмент, с който да обезщетим и стопаните, чиито площи не са пропаднали на 100%", коментира Кастадинов.
Мариана Кукушева, член на УС на Федерацията на хлебарите и сладкарите в България, също потвърди, че хлебният баланс на страната е гарантиран и поскъпване на хляба няма да има.
Категоричен спад на дохода има при розопроизводителите, именно те ще бъдат едни от първите подпомогнати, добави Танева. От думите ѝ стана ясно, че министерството ще отдели 50 млн. евро за подпомагане на земеделските производители, а таванът за земеделския производител като обезщетение ще е 7 000 евро, за малки и средни предпрятия - 50 000 евро.
Розоберът у нас е под въпрос: Производителите искат по-добри изкупни цени (ВИДЕО)
„Не само искаме да запазим националните си средства в бюджета, а и да ги увеличим. Темата за ДДС е на Министерство на финансите, нашата позиция е данъчната система да е такава, че да може да акумулира в бюджета средства, а ние да използваме част от тях, за да можем по-справедливо да подпомагаме Сектор „Земеделие“, заяви още тя.
България е направила всичко, което може в подкрепа на малките фермери, допълни Танева. Коментарът ѝ дойде в отговор на критиките на държавния глава Румен Радев, че в страната ни се дават по-големи субсидии на големите фермери.
„Всичко останало е популизъм – дали предизборен или политически, не мога да кажа. Не може от президентската институция да се говорят такива общи приказки. Когато правим изказвания, трябва много добре да познаваме нормативната база и общите европейски принципи на разпределение на субсидиите. Те се дават на площ и това е обща европейска регулация и по правила, които България в национален план не може с национално решение да промени. България се е възползвала от всички дадени възможност. От Пакета „Директни плащания“, който е близо 800 милиона евро, максимално възможните средства да бъдат насочени към дребните производители с преразпределителното плащане, към Сектор „Животновъдство“, „Плодове и зеленчуци“ чрез обвързаната подкрепа и България се защитава и осигурява бюджета за плащането всяка година на националната преходна помощ, която е за животновъдството и тютюнопроизводството“, коментира Танева.
