В края на комунистическия режим управляващите в СССР "лекуваха" инакомислещите в специални затворнически психиатрии. Това разказа в ефира на Дарик известният съветски дисидент Владимир Буковски. 67-годишният писател, който също прекарва голяма част от живота си в изправителна психиатрия, остава в световната история през 1976 година, когато режимът на Леонид Брежнев го разменя за арестувания от режима на генерал Пиночет генерален секретар на Чилийската комунистическа партия Луис Корвалан.
Ето какво разказа Буковски за начините на превъзпитание, ползвани от съветските власти:
Нас ни изпращаха в психиатрии. Специалните болници от затворнически тип в целия Съветски съюз бяха три - в Ленинград, Казан и в Смоленска губерния. Какво представляваше това - това беше един хибрид между затвор и лудница. Надзирателите вътре ходеха с бели престилки. Не можехме да се оплакваме, защото официално се водехме за луди.
Опитваха ли се да ви лекуват от несъгласието?
Докторите бяха доста цинични. Един от лекарите ми казваше: „стените ще ви лекуват, няма защо ние да ви лекуваме". Инжекция със сулфазин предизвикваше абсцес. Температурата ти е 40 градуса, страшна болка, човек не можеше да мръдне. Имаше и увиване, когато в мокър чаршаф те увиват като пеленаче до подмишниците. Платът като изсъхва, започва да се свива. Имаше случаи когато хората се задушаваха в това повиване. Това бяха средства за наказание, нямаше средства за лечение тогава. Смятам, че и сега едва ли има нещо кой знае какво.
