"Тази работа носи истинска радост, този огромен спектакъл на добрата воля, макар и популистки, е първото велико артсъбитие на ХХI век. Ще може да се види само в продължение на 16 дни. Вече сте предупредени".
Нещо подобно пишеше в "Ню Йорк Таймс" в деня на официалното откриване на "Вратите", големия проект в Сентръл парк, който струваше 21 млн. долара. Финансирани от Кристо и Жан Клод, "Вратите" донесоха на Ню Йорк 254 милиона долара приходи.
Точно този отрязък, от иначе многобройните материали за Кристо, е останал в съзнанието ми. Може би защото има определени думи като "радост", "воля", "само 16 дни". Проектите на Кристо не се излагат в музеи, защото той вярва, че възможно най-много хора трябва да могат да ги видят. "Животът" им е кратък, но нарочно. Защото Кристо така иска, защото усеща така нещата. В една ранна утрин просто работниците започват да ги разглобяват.
Какво тогава остава, когато и последното парче плат бъде махнато? Остава само споменът, а веднага след това идва новото желание за моментално стартиране на следващ мащабен проект.
Кристо, или Христо Владимиров Явашев, този месец ще навърши 75 г. Рожденият му ден е на 13 юни. Кристо е артист, художник, концептуалист, визионер, свободен човек. Ако определението "артист" обобщава всичко, което Кристо е, то трябва да бъде ясно, че Кристо е най-великият жив български артист. Точка. За тези, които не са разбрали, мога и да повторя. И след това определение не са нужни нито обяснения, нито цитати от чужди медии, нито факти за неговите работи, нищо. Това е така и онези, които не го приемат, за съжаление не могат да бъдат убедени по никакъв начин. Те ще си останат затворени в себе си, в периферията на нещо, което се случва, тупащи се в гърдите, че са българи, без да имат смелостта да признаят, че нещата, които Кристо прави, са възможни на много малко места по света - и всичките извън България. Така, както не са възможни в Прага, Виена, Будапеща или Варшава, така не могат да се случат и в София.
Малко са градовете, които могат да бъдат толкова свободни и големи, колкото е гениален Кристо. Той живее и работи в Ню Йорк, но никога не е криел, че е от България.
Ревностно поправя всяка подобна грешка и нито веднъж не е спестявал да се представи като Христо Явашев, роден в Габрово, България.
Най-великият жив български артист става на 75 г. и нашата страна може да направи някои неща. Те ще бъдат проява на широко скроен дух, точно какъвто е и духът на Кристо. Мнозина няма да харесат това, което ще предложа, но и мнозина ще го подкрепят. Важна е втората половина.
А и самият Кристо е свикнал да бъде оценяван и критикуван. При него обаче има особена разлика в критиката и той я описва най-добре: "Никой не казва мнението си за картина, преди тя да е нарисувана. Нашите проекти обаче се дискутират, преди да бъдат реализирани".
Четири неща, които трябва да бъдат направени за Кристо:
1. Българският Лувър да бъде кръстен на името на Христо Явашев.
Заместник-министърът на културата Тодор Чобанов каза наскоро, че ще се обяви конкурс за името на "Българския Лувър". За да спестим средства и да не караме излишно да си напъват мисълта някои хора, които участват във всички конкурси, най-лесното решение е музеят да се казва "Христо Явашев - Кристо".
2. Да бъдат закупени творби на Христо Явашев. Както стана ясно от прекрасния филм на Тома Томов, стотиците му творби се съхраняват в няколко депа по света. Мястото на част от тях е в България.
3. Да отворим център на модерното изкуство в Габрово. Твърде е вероятно мнозина (дори и може би с право) да възкликнат защо такъв център да не бъде в столицата. Габрово обаче е родният град на Явашев. В него се съхранява архив на семейството му и негови работи. А и Габрово заслужава това.
4. Христо трябва да бъде официално поканен да посети България. Областният управител Мариян Костадинов е предал през април писмо от премиера Борисов с покана за такова посещение.
5. Талантът на Кристо и качествата на неговите работи не познават граници, не могат да бъде определени с едно или друго отличие. В този смисъл, моля, не го награждавайте с медали, почетни ключове или ордени "Стара планина", "Мадарски конник", "Св. св. Кирил и Методий" или каквито и да било други отличия.