Повече от половината - 68 процента от българите, одобряват използването на т.нар. "минимално насилие" върху децата - шамари, издърпване на ухо или пляскане.
Това показват данни на НЦИОМ от национално представително проучване, направено от 3 до 15 февруари сред 1000 души по повод предложенията в проектозакона за детето.
Няма възрастови разлики при привърженици на подобни възпитателни мерки и те се срещат във всяко поколение. Колкото по-образовани са хората, толкова по-малко са склонни да приемат прилагането на минимално насилие върху децата. Но дори и сред висшистите, делът на одобряващите такива методи е двойно по-висок от този на неодобряващите.
Мнозинството - 91 процента, подкрепят изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя без надзор, включително и вкъщи. Според 83 на сто надзор е необходим и за по-големите деца - до 12 години, ако отсъствието на човек до тях създава опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие. 85 на сто смятат, че децата трябва да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 години. 74 на сто от българите са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат след 22 часа.
Сред предложенията за конкретни права на детето най-висока подкрепа получава правото на закрила на детето срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности - от 93 на сто от българите. 83 процента се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Социолозите коментират, че сред немалка част от хората има двоен морал по този въпрос. От една страна, 83 на сто смятат за неприемливо родителите да упражняват силови възпитателни методи, а от друга страна - 65 на сто от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на шамар и издърпване на ухо.
По-слаба подкрепа - от 43 на сто, е регистрирана за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права.
Според данните близо 60 на сто посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата да следят за спазване на правата им и да ги защитават.
За повечето от анкетираните 60 на сто, най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин да бъдат настанени при свои роднини и близки. Настаняването в приемно семейство и осиновяването, макар като цяло да са по-слабо одобрявани в сравнение с настаняването при роднини, също са възможни решения. Данните свидетелстват, че домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и че масовите очаквания са дейността им да бъде свивана, като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.
Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86 на сто. За 76 процента в такива случаи трябва да се ограничат родителските права. МВР и Държавната агенция за закрила на детето са институциите, към които гражданите най-често са склонни да се обърнат, ако са свидетели на това, как родител лишава детето си от грижи. 30 на сто биха подали оплакване в дирекция "Социална подкрепа", а 25 процента биха позвънили на телефон 116 111, специализиран за деца в риск. Този телефон е особено популярен сред младите и образовани българи, както и сред жените.
Едва 6 на сто от запитаните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една инстанция.
В звуковия файл може да чуете репортаж на Димитър Панев и Калина Донкова по темата
