Конституционният съд е отхвърлил искането на 54 народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване на противоконституционността на текстове от Закона за Сметната палата, самия закон и преходните и заключителни разпоредби към него, съобщиха от одитната институция.
В решението на КС се посочва, че и по новата уредба на Сметната палата е предоставено основното правомощие като колективен орган по общо съгласие да приема вътрешни актове, чрез които да определя процедурата и методологията, по която се осъществява одитната дейност.
В чл. 91, ал. 1 на Конституцията не е предвиден брой на членовете на Сметната палата и мандатност, а само избирането им от Народното събрание. За организацията и реда за дейност и правомощията на органа се препраща към уредба със закон.
Щом като на законодателя е предоставено да определя състава, мандатността на членовете и техния брой, структурата на Сметната палата и правомощията й, въпрос на управленска концепция е да се избере и различен от съществуващия модел на Сметната палата, се посочва в решението.
Предсрочното прекратяване на мандата на предишната Сметна палата не е произволна промяна, тъй като тя е насочена към осъществяване на променените функции на този орган и постигане на ефективност на реформите в одита на публичните финанси, се отбелязва още в решението на Конституционния съд.
По оспорения с искането текст на чл. 50 - "С одитния доклад председателят може да поиска освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност и вследствие на негово действие или бездействие са допуснати нарушения на закон или не са изпълнени дадени от Сметната палата препоръки", Конституционният съд посочва, че това правомощие на председателя е въведено за пръв път с новия закон за Сметната палата. То е в тясна връзка и придава ефективност на общо формулираната в чл. 91, ал. 1 на Конституцията компетентност на Сметната палата да упражнява контрол върху изпълнението на държавния бюджет.
Конституционният съд отбелязва, че председателят на Сметната палата може всъщност само да сигнализира за извършени нарушения на определени длъжностни лица и да предлага тяхното освобождаване, а не и сам да ги освободи от заеманите длъжности.
Това правомощие не се отнася за конституционно установените държавни органи, избирани чрез преки избори или от Народното събрание, притежаващи политически мандат, както и тези, включени в системата на съдебната власт. То може да се приложи само за длъжностни лица, носещи управленска отговорност, които осъществяват професионални и експертни функции при управление на публичните финанси.
