Увеличаването на пенсионната възраст бе направено, за да се осигурят по-добри условия на страната ни за поемане на нов дълг на международните пазари. Това заяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Пред Дарик Данев уточни, че по-високата пенсионна възраст ще осигури по-доброто пласиране на държавните ценни книжа навън, но за българската икономика в дългосрочен план това ще се отрази негативно. Според Данев – у нас банките инвестират в държавни ценни книжа, като по този начин намаляват загубите си, но пък така не остават свободни пари, за да се кредитират добрите проекти.
По мнението на Данев промените в пенсионната система не се извършиха като система, а се извършиха само продиктувани от това изискване, което е положително от гледна точка на финансовите баланси и стабилност на страната.
На въпрос дали по този начин ще се промени по някакъв начин купуването от българските банки на държавни ценни книжа, Данев отговори: „Вътрешният пазар се диктува от нещо друго – от липсата на проекти, които да се кредитират от банковата система, която в момента с набирането на сериозни депозити има свръхликвидност и тя няма къде да пласира своите средства, които са натрупани и ДКЦ са донякъде отдушник за банковата система, но дългосрочно това не е полезно за българската икономика, защото се изчерпва ресурс, който отива в ДКЦ дългосрочно и може би когато са необходими да бъдат инвестирани в проекти, в икономиката няма да има достатъчно средства".
Запитан как ще се отрази това на лихвите по депозитите и по кредитите за обикновения потребител, Данев обясни, че това е облекчаващо за банките, тъй като те по този начин си минимизират загубата от това, че имат плащания по депозитите, а няма къде да си пласират средствата и те в замяна на това пък вдигаха таксите, за да могат да компенсират. „Във всички случаи покупката на ценни книжа е положително явление за банките, защото си намаляват загубата от пласирането на ресурса, който в момента нямаше къде да го пласират", каза той.
На втората среща между синдикати и работодатели двете страни се обединиха около искането за ежемесечни заседания на тристранния съвет, а ако съветът няма становище по даден законопроект, председателят на ресорната комисия в Народното събрание да е длъжен да го изисква в тридневен срок, за да не се чувстват после „гузни" депутатите, обясни Димитър Манолов от КТ „Подкрепа".
„А ние ще спестим гузните съвести и гузните погледи на народни представители, на които някой от Министерския съвет им е възложил да направят нещо, защото отговорността трябва да изчезне, бидейки считана за анонимна през народните представители, вместо да я понесе Министерският съвет за едно или друго свое действие", коментира Манолов.
От своя страна Божидар Данев изтъква, че едно от предложенията сред антикризисните мерки от преди близо две години е било да се вземе ресурс, да се инжектира в икономиката и да се подобри нейната ликвидност и по думите му сега нямало да е в това състояние. „Също бяхме казали да бъдат ускорени приватизационните процедури и едва сега ги правим, бяхме казали да се продадат правата от Киото, едва сега ги правим" отбеляза той. Данев направи аналогия с вземането на аспирин в началото на настинка или когато вече се е стигнало до пневмония.
По отношение на Националния съвет за тристранно сътрудничество, синдикалният лидер Пламен Димитров заяви, че за тях не е важно кой управлява, а как управлява както държавата, така и системата на диалога. „По отношение на правилата, първо, виждаме, че има някои пропуски, които искаме да запушим и през законови промени и през правилника, а по отношение на стила и ефективността на работа, също имаме критики към този, който управлява диалога. Дали ще го сменя някой, зависи от този, който му е началник да го сменя или да не го сменя, не е наша работа", допълни той.
Синдикатите и работодателите преповториха предложенията за увеличаване на всички пенсии, а не само на най-ниските и за въвеждането на изискването дори и хората, които получават пенсии и работят на трудови договори, да внасят осигурителни вноски. Работодателите и синдикатите обаче не успяха да кажат колко хора биха се принудили да плащат вноски, ако това тяхно предложение се приеме.
Предложенията ще бъдат внесени до премиера Бойко Борисов най-късно до края на месеца.
