Като че ли финансовият министър Симеон Дянков е решил да разбие мита, че добрата новина не е новина. От вчера той говори само хубави неща - например: ще се вдигнат пенсиите и заплатите, е - от догодина, не веднага, но пък нали ще има повишение. Да не говорим за администрацията, която ще получи повече пари още сега. Днес пресцентърът на финансовото министерство разпространи още една добра новина - бюджетът е на плюс с 62,4 млн. лева. И преди да кажем „три пъти ура" за стабилните финанси и добрите перспективи, потърсиnмe мненията на експертите - да се увеличават ли пенсии и заплати, кога и бюджетният излишък временно явление ли е или тенденция?
Дойдат ли избори, започва увеличение на пенсиите - може би никой не се учудва от тази зависимост. Нужно ли е увеличение на пенсиите? Безспорно отговорът е категорично „да". Кога обаче да бъде направено то, според финансовия министър Симеон Дянков - от началото на следващата година. Според Мика Зайкова от КТ Подкрепа това били било грешка. „Трябва да намерим начин да го направим сега в ранната есен, защото тези хора трябва да преживеят зимата, за да дочакат неговото увеличение", коментира експертът.
Увеличението на пенсиите още тази година би имало и политически ефект, смята Зайкова, защото така управляващите „ще извадят зъбите на опозицията". Сега има нужда хората да преживеят зимата, ако го направят догодина, значи е предизборно, коментира Зайкова.
Тя е категорична, че по този начин ще се вдигне потреблението, защото по думите й пенсионерите са тези, които харчат всичко до стотинка колкото и да са мизерни пенсиите и те каквото вземат веднага го харчат, като първо си плащат сметките.
И ако до тук логиката е желязна, остава един въпрос - Петър Ганев от Института за пазарна икономика: „Ако тръгнем по тази логика, можем да кажем: дайте да увеличим хилядократно пенсиите, за да увеличим хилядократно потреблението. Това очевидно няма как да стане. Едно е намерението да има вдигане на потреблението, друг е водещият въпрос има ли държавата пари да увеличи тези пенсии, защото тя трябва да ги изплати, преди някой да ги потреби".
2011 година е била първата след въвеждането на валутния борд, в която има негативен ръст на реалните пенсии, коментира Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара. „Запазването на нивото на пенсиите при една, макар и умерена инфлация е довела до този ефект. Тоест ние в реално изражение имаме едни по-ниски пенсии, които се получават от над 2,2 млн. души в България. При това осигурените лица, които осигуряват над половината от размера на пенсиите е изключително малка величина - под 1,8 млн. души. Какъвто и ръст да бъде предвиден, а средното нарастване не може да е кой знае колко голямо на разходите за пенсии, то едва ли ще може да компенсира намаляващите или общата маса на възнагражденията, които намаляват в резултат на съкращаване на заетостта", коментира Бранков.
Според министър Дянков новата година ще дойде и с нов размер на минималната работна заплата - от 290 лева скокът ще е до 310 лева, т.е. 20 лева. Димитър Бранков припомни, че това увеличение е заложено в средносрочната бюджетна рамка. Минималната заплата и свързаните минимални осигурителни прагове по длъжности, по професионално-квалификационни групи играят ролята на индикатор, с който следва или така се очаква да се покачат приходите в осигурителната система, обясни Бранков. „За съжаление това не се случва, тъй като по-големият ефект върху осигурителните разходи е свързан с намаляващата заетост", каза Бранков. Той изтъкна, че и през второто тримесечие има ръст на официално регистрираната безработица. Една реалистична оценка на нивото на безработицата по думите му се движи в момента от порядъка на над 18 до 19 процента. „Минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове оказват негативно влияние преди всичко върху сектора на услугите търговията, хотелиерството, строителството, тоест в секторите, където имаме ниски нива на заплащане. На следващо място ефектът е значим и за предприятия, които са в лошо икономическо състояние, без значение в кой сектор на икономиката се намерят. Така че тези сектори в редица случаи ще бъдат принудени да освободят принудително свой персонал", каза Бранков.
Но всички мнения дотук не дават отговор на въпроса - откъде ще бъдат намерени пари? По данни на финансовото министерство към полугодието хазната е на плюс с над 60 млн. лева. Важен според икономиста Петър Ганев е дали това излиза извън плановете, тоест, ако държавата е планирала да събере нещо и поради някаква причина е задържала разходи към отделни министерства и проекти и в момента е с излишък, но тя така или иначе ще похарчи, това означава, че записаното в бюджета ще се изпълни, просто към момента ще е по-положително отколкото е заложено. „Ако случката е такава, то това е чисто счетоводна новина, че към момента има събран някакъв резерв от пари, които обаче до края на годината ще бъдат изхарчени по начина, по който е записано в бюджета", каза специалистът.
Експертът е категоричен, че вероятно в края на годината параметрите на бюджета ще се върнат около записаното в закона - т. е. не просто няма да има излишък, а ще има малък дефицит. Така въпросът откъде ще се намерят пари за пенсии и заплати остава без отговор. Не е ясно и защо доходите не се повишат преди зимата, когато идват големите плащания? И още - ще бъде ли използвано увеличението на доходите на част от хората като предизборно послание и как ще отекне то в съзнанието на тези, които ще изгубят работата си?
