МФ заложи дълг от 18 млрд. лв. и минимален фискален резерв от 4,5 млрд. лв. в края на 2014-а
МФ заложи дълг от 18 млрд. лв. и минимален фискален резерв от 4,5 млрд. лв. в края на 2014-а / снимка: БГНЕС

Максималният нов дълг, който страната ни ще може да поеме догодина, е 4,4 млрд. лева. Това е записано в проекта на Закона за държавния бюджет, публикуван на сайта на финансовото министерство.

Екипът на Петър Чобанов е запазил текста, според който в края на годината фискалният резерв трябва да е минимум 4,5 млрд. лева, въпреки че неведнъж се чуха критики към предишния екип на финансовото министерство, че по този начин позволява резервът да спада под този критичен минимум през годината.

През 2014 г. се предвижда дългът да възлезе на 18 млрд. лв., което е изменение от 3,4 млрд. лв. спрямо очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013 година, пишат от финансовото министерство, като поясняват, че размерът на дълга съществено ще намалее още в началото на 2015 г. предвид предстоящото пиково плащане от около 1,7 млрд. лева по емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари.

Фискалните параметри предвиждат приходи в размер на 30.886 млрд. лв. (37,9% от БВП, което е увеличение с 501,2 млн. лв. в сравнение с 2013 г.). Разходите са в размер на 32.358 млрд. лв. (39,7% от БВП при ограничение от 40% от БВП, което представлява ръст от 380.1 млн. лв. спрямо 2013 г.). Заложеният дефицит е 1,8% от БВП или 1.472 млрд. лв. в номинално изражение.

Растеж, инфлация, дефицит

В доклада към законопроекта са описани вече известните параметри, че очакваният ръст на икономиката ни догодина е 1.8 на сто. „В периода 2015-2016 г. се очаква ускоряване на икономическия растеж от 2.9% до 3.4%, като основен принос за това ще има вътрешното търсене. Въпреки че износът също ще увеличава своя принос през целия период, нарастващият натиск върху вноса от страна на вътрешното търсене ще се отрази в повишаване на отрицателния принос на нетния износ от 0,7 пр.п. през 2015 г. до 1,1 пр.п. през 2016 г.", смятат от финансовото министерство.

Дефицитът също ще бъде 1.8 на сто, както и очакваната инфлация. Според средносрочната прогноза до 2016 г. инфлацията ще достигне 2.2 на сто. „Все още свитото потребление и влошените очаквания на домакинствата, както и поевтиняването на стоките за дълготрайна употреба ще продължат да задържат базисната инфлация на сравнително ниско ниво. Международните цени на петрола се очаква да се стабилизират през следващите месеци, а тези на храните да продължат слабо да се понижават, с което влиянието на външните фактори за формиране на инфлацията в страната се очаква да бъде слабо", коментират още от екипа на финансовото министерство.

Оттам подчертават, че до 2016 г. не се очаква съществено повишение в международните цени на храните и петрола в доларово изражение и при допускане за стабилно евро не се очаква ускорение на инфлацията по линия на външни фактори. С възстановяването на вътрешното търсене се очакват по-високи относителни потребителски цени на услугите в сравнение с хранителните и нехранителните стоки.

Пазар на труда

Нивото на безработица се очаква да намалее до 12,6% догодина, а очакваният растеж на заетостта е 0,5 на сто, смятат от финансовото министерство, като допълват, че ще „продължи темпът на възстановяване на пазара на труда". Развитието на заетостта през първите две тримесечия на 2013 г. и очакванията до края на годината дават основание да се очаква стабилизиране в броя на заетите за цялата година около нивото им от 2012 г. През първото тримесечие броят на заетите надхвърли стойността си от края на 2012 г., а през вторите три месеца бе постигнат положителен ръст на заетостта и на годишна база. Отчитайки сезонните колебания до края на 2013 г., очакванията са темпът на изменение на заетите на годишна база да бъде положителен, в рамките на 0,1%.

Въпреки обичайното раздвижване на пазара на труда през второто и третото тримесечие, нивото на безработица се очаква да остане по-високо на годишна база през цялата 2013 г., като средногодишната му стойност се очаква да възлезе на 12.9%. Фактор за задържане на високото ниво на безработица е и повишението на икономическата активност на населението в условията на все още ограничени възможности за наемане на труд.

Социални мерки - за майките и за пенсионерите

Размерът на месечните помощи за дете по Закона за семейни помощи за деца за 2014 г. е 35 лева за първо дете, 50 лева - за второ и по 35 лева за трето и всяко следващо дете, като средномесечният доход за получаването им е 350 лева.

Размерът на еднократната помощ при раждане на дете е 250 лева за първо, 600 лева - да второ и по 200 лева за трето и всяко следващо.

Сред мерките са включени увеличаване на месечната добавка за деца с увреждания на 240 лв., увеличаване на обезщетенията за отглеждане на малко дете на 340 лв., разширява се кръгът на лицата, които имат право да получават целеви енергийни помощи. Ще бъдат предоставени допълнително и 2 млн. лв. по бюджета на МТСП за услугата „Обществени трапезарии". Предвидените средства за социални дейности през 2014 г. са общо 11.262 млрд. лв., което е увеличение от 354.9 млн. лв. в сравнение с предходната година, коментират от финансовото министерство.

В Бюджет 2014 се възстановява осъвременяването на пенсиите по „швейцарското правило". Това ще доведе до увеличение на пенсиите от 1 юли 2014 г. с 3%, за което са предвидени допълнителни 120 млн. лева. В законопроекта е предвидено и увеличаване на тавана на пенсиите от 1 юли 2014 г. от 770 лв. на 840 лева. В областта на пенсионната политика се запазва възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране.