Финансовите министри от еврозоната се споразумяха в ранните часове на днешния ден да предоставят на Гърция спасителни заеми за още 130 милиарда евро (170 милиарда долара), за да предотвратят потенциален катастрофален фалит на страната. Гърция обаче трябва да преодолее още няколко пречки, преди да вземе парите. Дори тогава лидерите от еврозоната вероятно ще трябва да увеличат размера на общия си спасителен фонд, за да гарантират, че кризата няма да се разпространи и в други затруднени страни, отбелязва Асошиейтед прес.
Следват ключови дати по пътя на Гърция към възстановяването:
На първо място, преди да бъдат отпуснати каквито и да било пари, Гърция трябва да въведе около 30 реформи и разходни ограничения на стойност около 3 милиарда евро. Всички те са ангажименти, поети по-рано, но все още неизпълнени.
21 февруари: Със "зелена светлина" за спасителния план Гърция може да започне процеса на публична оферта за размяна (т.нар. суап) на облигации с частните кредитори, която се предвиждат да намали с над една втора дълга в частни ръце. Гърция също така предлага законодателство с мерки, покриващи "дупката" във финансирането в бюджет 2012.
Гръцкият министър на финансите Евангелос Венизелос, цитиран от ИТАР-ТАСС, съобщи днес, че Гърция ще започне процедурата по размяна на краткосрочни облигации за дългосрочни на 22 февруари (утре), като се очаква това да приключи през втората седмица на март.
22 февруари: Очаква се гръцкият парламент да гласува допълнителни мерки за запълване на огромния финансов дефицит.
24-26 февруари: Финансовите министри от 20-те най-големи икономики в света се събират в Мексико, за да обсъдят увеличаване на парите на разположение на Международния валутен фонд (МВФ), които могат да се използват за борба с дълговата криза в Европа.
Седмицата от 27 февруари: Холандският парламент ще дебатира по законопроекта, одобряващ гръцкия спасителен план. Холандците бяха все по-малко склонни да кредитират Гърция, така че вотът ще бъде наблюдаван внимателно, както и в Германия и Финландия. Гласуването в германския парламент се очаква да бъде през същата седмица, а във Финландия все още не е насрочена дата.
1-2 март: Европейските лидери се срещат в Брюксел, за да обсъдят дали да разширят "защитната стена", предназначена да предотврати разрастване на дълговата криза, позволявайки на двата спасителни фонда - Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) - да функционират заедно. Засега се предвижда спасителният капацитет да бъде ограничен до 500 милиарда евро (660 милиарда долара), а голяма част от тези пари вече бе обещана на Гърция, Ирландия и Португалия. Едновременно им действие ще увеличи капацитета.
20 март: Настъпва падежът на облигации за общо 14,5 милиарда евро (19 милиарда долара). Ако бъде доведено докрай споразумението за намаляване на гръцкия дълг към частния сектор, тези облигации ще бъдат включени в размяната и следователно няма да се налага Гърция да плаща на тази дата.
Април: Предвидени са парламентарни избори в Гърция, за които още няма конкретна дата. Лидерите от еврозоната са обезпокоени, че едно ново правителство ще се затрудни да се придържа към ангажиментите, поети в споразумението.(БТА)
