Лунният пейзаж по улиците е реалността във Враца, а чистата вода отдавна се е превърнала в мръсна дума. Причината я знаем всички - прословутия проект за „Водния цикъл". Толкова е изписано, толкова е изговорено по темата, толкова дълго изпитваме на гърба си неуредиците му, че във Враца и гаргите научиха за проблемите ни. То не бяха политически скандали, проблеми с избора на фирмите изпълнители, със сроковете на изпълнение... Градът ни е разкопан, блокиран, кален и прашен. Работници току се появят някъде, разкопават и бързо изчезват. Както е написал поетът „От нийде взорът надежда не види".
Аз обаче я видях. Видях как може да се случват нещата дори в нашата държава. Преди седмица се върнах от София, където за кратко гостувах на сина си. За четирите ми дни престой станах свидетел на едно вероятно рутинно за всеки софиянец, но невиждано за един врачанин събитие. Само в рамките на два дни и половина улицата зад блока на сина ми беше разкопана, извадени бяха старите водопреносни тръби, сложиха се новите, засипаха, асфалтираха. Едновременно същото се случваше на още няколко съседни улици. Вероятно десетки, ако не и стотици метри тръби бяха подменени пред очите ми в рамките на краткия ми престой.
По време на подмяната водата в блока беше спряна за около 10-тина часа, в работно за повечето хора време. След това дори не забелязах да потече кална, а скоро и внуците, зажаднели от игрите, пълнеха чашите директно от чешмата. Сигурно в този момент съм гледал като човек от друга планета?!
Но за нас, врачани, всичко това, на което станах свидетел, е изумително.
Направих си дори труда за кратка справка колко тръби подменят Софийска вода ежегодно. Оказва се, че за последните 3-4 години в столицата са подменени над 60 км. водопровод. И това без да изпитват хората трайни неудобства, без улиците да стоят разкопани с месеци, без след асфалтирането им да пропадат коли и камиони. И най-важното - софиянци пият водата от чешмата, те са сигурни в това, което консумират, дори не се замислят, когато слагат чашите под чучура. А накрая като теглим чертата - дори цената на водата им е по-ниска от нашата.
Чудя се докъде я докарахме. Преди години мечтаехме да стигнем американците, а сега мечтаем да стигнем софиянците. Софиянци, които всяка година си правят по един Воден цикъл почти с размерите на врачанския, без обаче някой да разбира за това - без шум по медиите, без използването на проблема предизборно, без неудобство за хората, а само с работа. Хубаво е, че поне имаме откъде да се учим и то на достъпен език. Дали обаче във Враца разбираме езика на софиянци?
