124 дни или до 4 май работим тази година за държавата, показват изчисленията на Института за пазарна икономика. Датата показва кога заплануваните приходи в държавния бюджет ще бъдат изпълнени, ако хипотетично се приеме, че всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата, съобщават от Института за пазарна икономика. Датата у нас е известна като ден на свобода от правителството, а по света – Tax Freedom Day.
Според изчисленията на института, през 2011 г. българите ще изработят средно по 211 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП). Така до 4 май изработваме предвидените 26,2 млрд. лв. приходи в бюджета. Тази година, както и предходната Денят на свобода от правителството е по-рано поради бюджетния дефицит, показват сметките на ИПИ. Ето какво още обясни икономистът Десислава Николова пред Дарик:
Денят на свобода от правителството тази година е сравнително рано. Какво означава това от гледна точка на доходите на бизнеса и на хората?
В момента, в който реалната икономика и крайното потребление започнат да растат, тогава ще можем да говорим за едно сериозно излизане от кризата, еднознаково излизане от кризата. Денят на свобода от правителството може да се обвърже и с икономическия растеж на една страна – колкото намесата на държавата в бизнеса е по-ниска, толкова по-висок ще бъде и икономическият растеж, колкото по-малко държавата изземва от работещите, от фирмите, толкова по-добър шанс има тази икономика да расте, което в случая на България е особено важно. Това, че този ден се премества по-рано през последните години, е една добра новина, но трябва да се отчита и бюджетният дефицит, който се залага. Той разваля общата картина, защото ако той се вземе предвид, подобрението не е толкова значително. Т.е. държавата продължава да изземва едно голямо количество от хората, което те биха могли да използват този ресурс по-добре от нея. Държавата не е добър стопанин. Работодателите, фирмите биха могли да инвестират този ресурс много по-ефективно и съответно да генерират много повече добавена стойност, което ще доведе до реален икономически растеж.
Това, което може да се направи, е да се продължи в посока на намаляване на данъчното и осигурителното бреме. Има много данъци, които биха могли да се премахнат – като данъка върху дивидентите, данъка върху реинвестираната печалба, за което имаше периоди, в които се говореше; да се уеднакви данъкът за едноличните търговци с общата ставка от 10 %, която важи за всички останали фирми. Осигурителното бреме също може да се намали. Много може да се направи в тази посока, така че България наистина да стане един първенец с ниска намеса на държавата в икономиката.
Т.е. това, с което правителството най-много се хвали, че сме държавата с най-ниски данъци в Европа, може да се подобрява допълнително?
Не би следвало да се лежи на лаврите от това, че въведохме плосък данък, което само по себе си е много добро за икономиката. Не трябва да се спре дотук. Може още много да се направи – да се намали квазиданъчното бреме. Това са всички данъци и плащания, които най-общо бизнесът и населението правят към държавата. България е в дъното на много класации – например на Световната банка за правене на бизнес – Doing Business, по времето, в което може да се открие една фирма, да се закрие тази фирма, разходите по този процес. Така че бизнес средата може още много да се подобри и от данъчна, и от неданъчна гледна точка.
Как ще обясните явлението, че част от икономическите показатели се подобряват, което означава, че ние излизаме от кризата, но всъщност населението я усеща сега най-силно? Много хора са затруднени сега, а не 2009 и 2010 г., когато бяха пиковете на кризата.
За съжаление, кризата се усеща от обикновения човек, от неговите финанси, с най-голямо закъснение. Обикновено първият, който „пада” в кризата, е бизнесът, след това се отразява на заетостта и в крайна сметка, след като населението изчерпа своите запаси и сметки, от които може да черпи, то го усеща и върху своите финанси. Съответно – крайното потребление е това, което последно се съживява от кризата.
Възможно ли е то да се съживи още тази година или е рано да изпращаме кризата?
Тази година трябва да се възстанови и крайното потребление и доходите на хората, но все пак – всичко зависи и от външните фактори, това, което става извън България.
