Да се въведе максимален праг на частта от дохода, която може да отива за погасяване на кредит. Това предложиха икономистите от БАН след анализ на резултатите от изследване за задлъжнялостта на българина. Пред Дарик д-р Борис Гюров обясни, че практиката е въведена във Франция, където е лимитирано, че максималната вноска по кредита не трябва да надвишава 1/3 от дохода на домакинството.
По думите на експерта подобна мярка води до предпазливост и у търсещите кредит, и на банковите институции, когато преценяват своите потенциални клиенти. Специалистът подчерта, че става дума за дял от дохода на домакинството.
"Да вземем за пример домакинство с доход 1200 лева с един подрастващ, един безработен и двама работещи. Получаваме среден доход от 300 лева, което е малко над социалния минимум, който мисля, че се използва от кредитните институции като част от дохода, която не се пипа, но очевидно тя е неадекватна по отношение на кредитирането", каза той.
Според резултатите от изследването на БАН, броят на длъжниците е намалял през тази година спрямо 2009 г., но те обслужват по-голям размер от задължения. Преди пет години средно едно домакинство е дължало около 14 000 лева, докато сега задълженията му са над 20 000 лева. Хората от столицата са започнали да окрупняват задълженията си и да ги рефинансират, докато хората от областните градове предпочитат да обслужват два и повече кредита.
58 % от запитаните в анкета на учените от БАН са категорични, че при никакви условия не биха посегнали към кредит. Общо 700 000 е броят на длъжниците, от които 6000 са в съдебна процедура заради необслужване на кредитите си, а между 40 000 и 50 000 са хората, които са в риск от подобен сценарий.
