България трябва да бяга от подкрепата на всички европейски решения, които пречат на постигането на основната й цел – догонване на европейските стандарти. Това заяви в интервю за предаването „Европа сега" икономистът Георги Ганев. Той допълни, че все още е много трудно да се прогнозира какво ще се случи през март, когато трябва да бъде подписан европейският пакт за финансова стабилност. Основните направления са две – или да се подпишат документи, които единствено слагат допълнителни изисквания за финансова дисциплина, или да се потърси по-голяма хармонизация, която да включва и промени в данъците, например. По думите на Ганев страната ни задължително трябва да запази ниските данъци и да върви към все по-опростена данъчна система, в която няма „дупки", чрез които плащането на налозите може да бъде избегнато.
„Трябва да бягаме от всички неща, които биха застрашавали дългосрочните предимства на България за развитие от сорта на ниски данъци и още по-важно прости данъци, защото много се говори колко е ниска ставката в България на корпоративния данък, а в Германия колко е висока, но човек, като погледне макроикономическите данни, ще види, че приходите в хазната от корпоративен данък в България и Германия са горе-долу еднакви, тоест нашият е нисък без никакви изключения, там е много висок, но има хиляди изключения", коментира Ганев.
Според икономиста по-добре и по-удачно за развитието на България е да бъде възможно най-проста данъчната система, да „има възможно най-малко дупки с възможности за избягване на плащане на данъци".
„Оттам нататък България трябва да внимава да не предаде в някакви ръце на бюрократи решения, които да засягат възможността й да настига, защото тя е в позиция на настигаща за разлика от Германия и Франция, които не са в такива позиции. Трябва да брани това, което позицията й на настигаща изисква, а именно много се говори за ограничаване на така наречените макроикономически дисбаланси, все едно те сами по себе си са нещо страшно. Те не са сами по себе си нещо страшно, има дисбаланси, които всъщност са много полезни за икономиката", каза той.
Георги Ганев бе категоричен, че развитието на българската икономика и стабилността на финансовата ни система трябва да се разгледат по-внимателно от европейските страни.
„Нещата, които са случват в България с макроикономическите й данни по време на тази криза, поставят сериозна въпросителна дори пред неща, които се смятат за абсолютно приети в икономическата теория и са в нейните учебници", каза експертът. Като пример той посочи корекцията в дефицита по текущата сметка. „тази корекция в дефицита по текущата сметка от минус 25 процента от БВП до около 3 на сто в момента, тоест имаме излишък по текущата сметка, с други думи България изнася капитал за света нетно, тази корекция по всички учебници, би трябвало да означава някаква абсолютно огромна, необозрима криза на реални сектор в икономика, която е с фиксиран валутен курс. Нищо подобно не се случи", коментира Ганев. Той призна, че пазарът на труда страна малко повече, но по думите му изобщо не става въпрос за такива драми, каквито, всички „четейки учебниците, предричали" за България.
