Европейският парламент ще гласува дали да продължи достъпа на американски служби за сигурност до европейската система за парични преводи SWIFT. Не е ясно дали парламентът ще одобри, ще отхвърли или ще отложи за друг път гласуването на споразумението, тъй като споровете са ожесточени. Противниците казват, че не е осигурен реципрочен достъп, а поддръжниците казват, че то помага в борбата срещу тероризма.
САЩ започват да ровят за данни в системата за разплащания SWIFT още след атентатите на 11 септември 2001. До 2006 година обаче това не е известно, а Вашингтон се оправдава с борбата срещу тероризма. SWIFT е глобална система, осигуряваща милиони транзакции всеки ден между банките и различни финансови институции по целия свят. Тя действа в двеста държави по света и съдържа данни за осем хиляди банки.
Този достъп не се хареса на една от най-важните комисии на Европейския парламент - за граждански права. На заседание миналата седмица комисията препоръча парламентът да не приема споразумението, което от началото на месеца действа първоначално за девет месеца с евентуална възможност за удължаване. Мнозинството от депутатите не са съгласни САЩ безконтролно и неограничено да имат достъп до банковите дела на европейците. По време на дебатите в Страсбург докладчикът по въпроса Дженин Анис Пласхерт от Алианса на либералите и демократите за Европа обясни защо комисията по гражданските права е против.
„Съветът отново казва, че иска продължаване на Програмата за следене на финансиране на тероризма, но не обръща внимание на факта, че по този начин страните от Европейския съюз продължават да дават финансовото си разузнаване да се прави от САЩ. Не се обръща внимание и на липсата на реципрочност. Истинската реципрочност би позволила на властите от Европейския съюз да получават подобни данни , които се съхраняват в САЩ и в дългосрочен период ще разгледат необходимостта от създаване на свой собствен капацитет за такава дейност", каза Пласхерт.
Системата SWIFT е базирана в Брюксел, а достъпът на САЩ се различава от европейските норми за достъп до банковата тайна и спазване на личните права. Това беше основната теза и на лидера на социалистите в Европейския парламент Мартин Шулц.
„Много неща липсват на този подход, на подхода на САЩ. Може би той е в тон с тяхната идеология на сигурност, но със сигурност не е в тон със защита на фундаменталните права, които ние като представители на гражданите на Европейския съюз трябва да им гарантираме", каза Мартин Шулц.
По време на дискусията в Страсбург Ребека Хармс от Зелените посочи и друг проблем: „Когато човек всъщност седне и види как се дефинира тероризмът, разбираме, че европейското определение е различно от това на САЩ. Смятам, че това е проблем, който се среща в целия текст на споразумението."
Европейската обединена левица заяви, че няма да подкрепи споразумението, защото в него не става ясно и какво ще правят САЩ със събраните данни. Лидерът на групата Лотар Биски кое го смущава: „Никой не може да контролира използването на данните и това, че има посочен срок на действие на споразумението не означава, че тези данни няма да продължават да бъдат съхранявани. Така Европейският съюз ще позволи неговите граждани да бъдат шпионирани."
Европейската комисия, която е изпълнителното тяло на Европейския съюз и Съветът, където са представени националните правителства, увериха депутатите писмено, че забележките им ще бъдат взети предвид при следващите преговори със САЩ. И в пленарната зала на парламента представители на комисията увериха депутатите, че споразумението е в интерес на всички. Европейският комисар за вътрешни работи Сесилия Малстрьом обяви: „Данните, събрани чрез Програмата за следене на финансиране на тероризма са анонимни. Едва след като няма никакво съмнение, че някой е терорист, чак след това данните за него могат да бъдат извадени от общия куп, а това е важно да се знае."
Според евродепутатите такива уверения не са достатъчни. Избраниците на народите от Европейския съюз вече са изморени да слушат само обещания, а Съветът да прави каквото пожелае. Не е изключено сега за първи път депутатите да се възползват от новото си право, дадено от Лисабонския договор да имат последна дума по външнополитически въпроси. Дали споразумението за предаване на банкови данни на Вашингтон ще бъде прието или отхвърлено ще стане ясно днес. Третата възможност е гласуването му да бъде отложено за по-късно, но това също трябва да се гласува.
