ЕЦБ стана на 15 години и се превърна в мениджър на кризата
ЕЦБ стана на 15 години и се превърна в мениджър на кризата / снимка: БГНЕС, aрхив

Европейската централна банка (ЕЦБ) навършва петнадесет години на 1 юни, една тинейджърска възраст, белязана от феноменална криза, която я принуди да се отдалечи от първоначалния си мандат, за да се опита да спаси евротозона. 

Нашият мандат е "ясен като изворна вода" имаше навика да заявява Жан-Клод Трише, президент на институцията в продължение на осем години до есента на 2011 година. А именно: да поддържа инфлация близо до, но под 2% за цялата еврозона. По тази точка "мисията е изпълнена" със задоволство повтарят представители на франкфуртската институция. "В тази област ЕЦБ свърши отлична работа, по-добра от всяка друга централна банка в света и доста по-добра от Bundesbank", германската централна банка, която е много чувствителна по тази тема, посочи също Холдер Шмидинг, главен икономист в банка Berenberg.

Само че това преследване само на стабилността на цените, което е отговор на високата инфлация през 1970, прояви ограничените си възможности, тъй като не успя да предотврати образуването на финансов балон и дълговата криза в някои страни от еврозоната, които застрашиха основите на единната валута. Изправена пред тази ситуация, ЕЦБ нямаше друг избор освен да действа, като намали лихвите си, но и като приеме, понякога голямо нежелание, безпрецедентни мерки, определени като "нетрадиционни".

Институцията инжектира голямо количество ликвидност, прие нови гаранции срещу кредити си. Преди всичко тя одобри план за изкупуване на държавни облигации на затруднени държави през 2010 година - Securities Markets Programme (SMP), която бе заменена от Outright Monetary Transactions (OMT) през септември 2012 година при определени условия. "Те успяха да разтегнат максимално граници на мандата си", каза Жил Моек, икономист от Deutsche Bank. За пазарите и политиците ЕЦБ се превърна в последно спасение от кризата заради начините си за финансиране и способността си да действа бързо за разлика от останалите европейски институции. Ролята, илюстрирана от ефекта на незабавното успокояване на пазарите от вече наричаната "Лондонска декларация" на сегашния й президент италианеца Марио Драги. През юли 2012 година, в разгара на дълговата криза, която бе предречена, Драги заяви, че ЕЦБ ще направи всичко по силите си, за да запази еврозоната в сегашните й граници. За Кристиан Бордес, професор по икономика в университета Париж I, това изявление, което успя да възстанови до известна степен равновесието на пазарите без да се налага да се прибягва до интервенция, "бележи коренна промяна" в неговите действия, също както решението на швейцарската централна банка да наложи таван на обменния курс. "Ние, другите централни банкери, действахме като мениджъри на кризата", заяви в неотдавнашно изказване Драги, признавайки мимоходом, че ЕЦБ се е учила в крачка.

"Отговорихме на кризата, прилагайки мерките, които еволюираха едновременно с трансформирането на кризата," посочи той. Поемайки тази отговорност обаче, ЕЦБ трябва да внимава да не излага на опасност независимостта си, когато става дума за нейната политика и доверието в нея. "ЕЦБ не може да бъде последна инстанция в икономическата политика в еврозоната, тя не е избрана институция и има опасност общественото мнение да реши, че тя отива твърде далеч", каза Жил Moeк. "Това е нещо, което Драги споменава все по-често в изявленията си, има една крачка, която ЕЦБ не иска да направи: да стане доброжелателен диктатор на еврозоната", добави той. През 2014 година институцията, която подпомага Европейската комисия и Международния валутен фонд в т. нар. тройката, ще получи още една нова роля - ще надзирава големите банки в еврозоната. "Това е деликатна задача (...), защото тя няма същите компетенции спрямо националните банкови системи" като по паричните въпроси, казва Кристиан Бордес.

Другото предизвикателство, пред което е изправена банката е да управлява многообразието от ситуации в държавите от еврозоната, като същевременно паричната й политика трябва да се уеднакви и тя заговори с един глас. Между другото, дори в една валутна зона трябва да има механизми, които позволяват да се отчитат различи ситуации, "защото в противен случай се поражда явлението балон," констатира Кристиан Бордес. Тревога, която вече е взета предвид от ЕЦБ. Докато в първата фаза на съществуването й Трише и преди него Вим Дуизенберг приемаха за свой дълг да изковат култура на еврото, "днес, с кризата, която засяга по различен начин страните членки, ние трябва също така да засилим комуникация на равнище държави членки", заяви пред АФП главният икономист на институцията Петер Прат.(БТА)

Последвайте ни

Бизнес