От 3000 до 10 000 лв. ще е санкцията за търговец, който купува определени отпадъци от черни и цветни метали без декларация за произхода им. Това съобщи за Дарик Виктория Белоконска – експерт в екоминистерството. От 1400 до 4000 лв. пък ще плаща всеки, който предава такива метални боклуци без документ. По-строгите изисквания са заложени в новия Закон за управление за отпадъците, който вече е в сила след близо година дебати по него. Очаква се с новите разпоредби да се намалят кражбите на черни и цветни метали като капаци на шахти, кабели и други. Белоконска уточни, че такъв сертификат за произход ще може да се издава само от тези, които са генерирали съответните отпадъци, което до голяма степен ще гарантира законния им произход.
Законът предвижда само препоръка, но не и задължение площадките за скрап да са само в индустриалните зони, каза още Белоконска. Освен това Конституционният съд отмени спорното изискване площадки да има само в общините с общи устройствени планове, защото се оказа, че само една трета от общините имат такива. Това беше и повод за редица протести на търговците на скрап. Както и досега, площадки ще могат да се правят с подробни устр йствени планове, каза още тя. „С решение на общинския съвет е отредено право да се извършва дейност по третиране на отпадъци от черни и цветни метали, тя може да се извършва на пристанища и жп инфраструктура с обществено предназначение", обясни експертът.
Площадките ще трябва да отговарят на условието да няма опасност за замърсяване на околната среда и човешкото здраве.
За да се намалят кражбите на черни и цветни метали както и досега се предвижда да могат да се предават само отпадъци от бита, обясни Белоконска. Сертификат за произход пък ще е задължителен за всички отпадъци от т.нар. „рискова номенклатура" - кабели, електропроводници, части от железопътния състав, осигурителни, сигнализационни съоръжения и така нататък.
Белоконска уточни, че черните и цветни метали не включват отпадъците от електрическо и
електронно оборудване, МПС, излезли от употреба батерии и акумолатори и отпадъци от метални опаковки. Те се управляват по съвсем друг ред и се събират на площадки, организирани от производителите на тези материали, които имат задължението да ги събират и рециклират. 13 януари догодина е крайният срок, в който търговците на скрап трябва
да кандидатстват за нови разрешителни за работа, които се издават от РИОСВ. Те вече ще трябва да плащат 25 хил.лв. банкова гаранция и да организират видеонаблюдение на площадките. Общините до две години пък са длъжни да изградят свои площадки, които ще са единственото място, на което гражданите да предават безвъзмездно битовите си отпадъци от черни и цветни метали.
Сред другите изисквания в заккона е големите общини с над 10 хил.жители да рециклират 50 % от битовите си отпадъци до 2020 г. Общините ще трябва да рециклират и строителните и биоразградимите си отпадъци.
Кражбите на черни и цветни метали ще намалеят, но ще се увеличи броят на незаконните площадки за скрап. Това смятат от Българската асоциация по рециклиране, които организираха протестите срещу част от изискванията в закона. Според тях фирмите няма да могат да отговорят на новите законови изисквания и ще продължат да работят в "сивия" сектор, като очакват броят им да достигне 700-800 площадки. Те се противопоставят и на решението от средата на 2014 г. всички площадки да са общински, защото според тях това ще създаде монопол на общините. Като други проблеми от БАР посочват предвиденото безкасово плащане и големите рестрикции за "невярно сведение" в документацията на фирмите.
