Чрез проекта на Закон за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция се създават условия за администриране, отчетност, контрол и подчиняване на браншовите организации в сектор земеделие на Министерството на земеделието и храните. По този начин от независими, доброволни сдружения те се превръщат в удобни за властта квазиструктури на гражданското общество.
Това се казва в позиция по темата на Българската стопанска камара.
В становището си БСК уточнява, че предложените законодателни текстове са в противоречие с конституционния принцип за свобода на сдружаване, международните актове, по които България е страна, както и на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
„Изчерпателно изброеният списък от браншове, в които е допустимо да се осъществява сдружаване, ограничава свободата на избор и е грубо вмешателство от страна на публичните власти в решенията на независими неправителствени организации", се казва в позицията на БСК. Според бизнеса предпоставки за установяване на определен вид контрол от страна на администрацията върху браншовите организации създава и задължението за вписване в регистър към МЗХ, чийто смисъл остава неясен, а администрирането му е свързано с разходи за министерството.
Според камарата, неоправдано е и въвеждането на задължение за тристепенната структура на организациите - браншови организации, представителни браншови организации и Камари на земеделските производители и на преработвателите на земеделска продукция. Тази структура би усложнила и затруднила сдружаването на производителите и преработвателите, без да допринесе за подобряване на взаимоотношенията им с органите на изпълнителната власт.
Особено притеснително е изискването ежегодно (до 30 юни) браншовите организации в системата на земеделието да представят на министъра на земеделието и храните информация за дейността си през годината, а на всеки три месеца да представят обобщена информация за броя на своите членове.
„Сдруженията на земеделските производители и преработватели се учредяват на основание чл. 49 ал 1 от Конституцията, за защита на своите стопански интереси. Те не са органи по прилагане на държавната политика в областта на земеделието и няма конституционно основание дейността им да се контролира от административен орган. Контрол върху дейността им могат да осъществяват само техните сдружители и съдебните органи. Задължението за отчитане превръща тези организации в нов вид неплатена държавно-обществена структура, подчинена и обслужваща държавната администрация", е категоричната позиция на БСК.
Също толкова недопустимо е и императивното определяне на дейността, която могат да осъществяват различните видове организации (браншови, представителни и камари), които съгласно закона за юридическите лица с нестопанска цел имат право свободно да определят целите и предмета на своята дейност. „Разписването в закон на дейностите не като възможност, а като задължение практически отнема, а не предоставя права на браншовите организации, които и сега могат да извършват тези дейности, ако това е предвидено в уставите им", се уточнява в становището на БСК.
Като цяло, според БСК, законопроектът е в противоречие с принципите и нормите на българското, европейското и международното законодателство, а приемането му би било намеса на държавната власт при формирането на волята и действията на нейния коректив - гражданските сдружения. „Подобна намеса ще създаде сериозна деформация на правата на юридическите лица с нестопанска цел и ще ги лиши от възможността за реален диалог и взаимодействие с централните и местни органи на власт, вкл. с МЗХ", се казва в позицията.
БСК уточнява, че би подкрепила приемането на общ Закон за браншовите организации, който ги утвърждава като независим и уважаван партньор на изпълнителната власт и органите на местно самоуправление, но не и настоящият законопроект, който не си поставя подобни цели.
