Най-големите предизвикателства пред банковия сектор през 2014 г. няма да са свързани с конкретните условия и рискове на икономическата среда, а с новото европейско законодателство в областта на банковите регулации.
Това посочи в речта си по случай Деня на банкера - 6 декември, управителят на БНБ Иван Искров.
На коктейл, организиран от Асоциация на банките, той традиционно направи преглед на основните събития в банковата сфера през изминаващата година и очерта перспективите за следващата 2014 г.
„През 2013 г. банковата система демонстрира много високи показатели за капиталова адекватност и ликвидност", каза Искров.
Към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на близо 17 на сто, а коефициентът на ликвидните активи към сумата на пасивите възлиза на 25,25 процента към октомври. Отчита се и стабилизиране на дела на необслужваните кредити с просрочие над 90 дни.
В края на октомври тяхната балансова стойност е 10,66 процента от балансовата стойност на кредитния портфейл на системата, а брутният дял на тези кредити е 17,20 процента.
„Банковата система продължава да генерира печалба въпреки неблагоприятната конюнктура, очакваме секторът да приключи 2013 г. с положителен финансов резултат, който да бъде съпоставим с размерите от предходните години - в диапазона 500-550 млн. лв. Стабилността на банките привлича и вложителите, които им поверяват своите спестявания. Само депозитите на домакинствата нараснаха с 3,1 млрд. лева (9,3 процента) на годишна база до октомври", отчете гуверньорът на БНБ.
Той подчерта, че изграждането на банков съюз в ЕС се подкрепя от страната ни, но не бива да носи негативни ефекти за нас.
„Не възнамеряваме да се включваме в единния надзорен механизъм (първия елемент от банковия съюз) в еврозоната, защото страната ни би поела големи рискове с прехвърлянето на значителни национални правомощия за защита на финансовата ни стабилност", каза Искров.
Според него средата, в която ще работят банките през 2014 г., се характеризира отново с нисък икономически растеж и при това положение търсенето на кредити ще е слабо.
„Високото доверие на вложителите и значителният приток на спестявания към системата е донякъде и предизвикателство за банките, които в условията на криза разполагат с ограничени възможности за реализиране на своята основна функция - финансовото посредничество. Банките трябва внимателно да преценяват поемането на рискове, особено при кредитите с фиксирани лихви, и да ги управляват прецизно", препоръча гуверньорът.
По думите му най-сериозните предизвикателства през 2014 г. за банките ще бъдат промените в европейските регулации.
От 1 януари в българското законодателство е необходимо да бъдат въведени Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, приети през юни т.г. от Европейския парламент и Съвета. Те въвеждат разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, известно като "Базел III". Прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране е, че се обособяват изискванията към банките у нас относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление.
Според Искров това налага сериозни изменения в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база, които вече са подготвени и внесени в парламента.
„Нормативно установената минимална капиталова адекватност ще бъде понижена от сегашните 12 до 8 процента. Същевременно обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко режима на капиталови буфери и общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли досегашния нормативен минимум от 12 процента", отбеляза той.
