11.10.2004, сп.ТЕМА
Завистниците твърдят, че единствено политическите събития в студената Виденова зима са направили от „Дарик” говорящо радио и са го отделили от групата на радиостанциите-дискотеки. Доброжелателите твърдят, че този шанс са имали всички станции, но единствено „Дарик” е останало на барикадите. Опитите да се търси пръстът на съдбата в успеха на едно начинание не омаловажават самия успех. Нали казват, че съдбата е приятел на смелите.
На пръв поглед изглежда, че юристът Радосвет Радев е абониран за късмета - някак без излишно пъшкане успя да се наложи не само в журналистиката, но и в строителството, рекламата и в още ред други бизнесдейности. Но по-важното е, че успява по някакъв странен начин да бъде едновременно администратор, бизнесмен, журналист и бохем.
...пях
Аз пея непрекъснато. Слава Богу, имам глас да го правя. За последно май пях на 24 септември във Велико Търново. Това беше денят, в който открихме нов офис на „Дарик радио” там. Тогава попях от душа и сърце в един прекрасен пиано бар.
...усетих лицемерие
Усещам го всеки ден, за съжаление. От най-обикновеното - даден служител да иска да ми се хареса, до лицемерието в бизнес отношенията. При нас, медийните хора, се оказва, че лицемерието е суровината, с която работим. Затова е много готино, когато хванеш лицемерието и го изпраскаш на първа страница или ти е първа новина. Но най-странното е, че с годините намирам в себе си способността да простя хорското лицемерие. Защото много често то е принудително. Ако говорим в най-едрия мащаб, конформизмът, в който се поставяш, за да не ти се случи нещо лошо или за да направиш по-добра кариера, нима не е лицемерие?
...запалих пура
Проведох тежка битка с цигарите и ги отказах преди 13-14 месеца. А на бившия пушач му остава единствено дребната залъгалка с пурите. Последно запалих пура преди да влезете.
...се почувствах горд
Може би вчера, когато помогнах на две сирачета да бъдат първи курс в Художествената академия, като им поех квартирата за цялата година. Близки ми разказаха тяхната история и аз си казах, че е срамота наистина талантливи деца да не са ученици само заради това, че не могат да платят квартирата си.
...бях на опера
Мисля, че беше август месец. Отидох на „Мадам Бътерфлай”, беше опера на площада. Но често може да ме видите в операта. Смятам, че в операта има изключителна магия.
...ме беше срам
Наистина ме хвана срам, когато чух нещо в програмата на „Дарик радио”. Беше един коментар, който подмени причината със следствието. Дадох си сметка, че коментари не трябва да пишат прекалено млади хора, защото това е жанр, за който човек трябва да има исторически и житейски натрупвания.
...влязох в „Макдоналд’с”
Трябва да е било преди 2-3 години, но сега съм раздразнен от това, че моите дъщери са истински фенове на „Макдоналд’с”. И май ще ми се наложи да влизам пак там. От друга страна, някой път не са много справедливи онези иронични снобарски натяквания, че там има само боклуци. В „Макдоналд’с” има и добри неща.
...се ядосах
През уикенда на един семинар на служителите в „Дарик радио”. Ставаше въпрос за различно тълкуване. Аз смятах, че нещата трябва да бъдат по един начин, те се правеха по друг. Но ценното на този яд е, че става ясно как аз не съм някакъв началник, а участник в нещата.
...пътувах с влак
Беше през февруари месец. Пътувах с влак от Ню Йорк до Вашингтон, защото разстоянието така се изминава почти толкова бързо, колкото със самолет - като се сложи времето за проверка по летищата, както и всичките мерки за сигурност в момента по американските летища.
...се влюбих
Е, надявам се да не е дошъл още.
...бях неуверен
Сигурно е било днес. Аз смятам, че неувереността е точно толкова разпространена, колкото и увереността в поведението. Нещо като ин и ян. Ние сме уверени в едно и неуверени в друго. Ето например днес - бях неуверен доколко ще се получи това интервю. Неувереността по принцип се свързва и със старанието да се получи нещо добро.
...измих чиниите
Преди около месец мих чинии вкъщи.
...бях щастлив
Мисля, че щастието не се случва само веднъж. Човек може да бъде щастлив и за по-дълги периоди във времето. Може и всеки ден да преживява парченце щастие. Но истински възторг от това, че живея на тази земя, изпитах за последно може би при раждането на малката ми дъщеря.
...цял ден не слушах „Дарик радио”
11 септември, последния ден от почивката ми на „Албена”.
...се изплаших
Аз не съм от страхливите. Страховете ми са по-скоро абстрактни - като това дали дъщерите ми ще получат добро образование, дали ще пораснат като добри българи, дали България ще бъде една нормална държава.
...не знаех какво да кажа
В едно телевизионно интервю. Всичко ми изчезна, беше ми бяло поле.
...не исках да видя никого
Скоро, оня ден. Бях си самодостатъчен. Може би беше някакво помиряване със света и със себе си, нямах никаква нужда да виждам когото и да е. Успях да задържа момента, получи се. Останах за малко сам.
...ми хареса как изглеждам
Тази сутрин.
...си купих книга
Ако си купя само една книга, значи не съм аз. Винаги си купувам по няколко книги. Преда да замина на почивка, отидох на „Славейков” и си купих с удоволствие пет-шест. Най-различни неща - от документалистика до разни тъпи романчета. Именно в тъпите романчета намирам изтриването на координатната система, в която съм иначе всеки ден.
...танцувах
На морето. Беше на бавна музика, разбира се, как си ме представяте да се разтичам по дансинга?
...плаках
Много истински и много тъжно - когато загубих баща си. Беше миналата година.
...повярвах на някого
Аз непрекъснато вярвам. Много добронамерен човек съм, винаги тръгвам с доверие. Не бих могъл да живея с подозрение към всички. Ако очаквам някакъв постоянен заговор срещу себе си, аз ще мръдна. Но не смятам, че е опасно да съм добронамерен. Мъжът на тази възраст, на която съм аз, вече започва да избира хората, с които да прекарва и тежките, и хубавите си моменти. Ако има някакъв страх да не бъдеш прекаран, той е още на ниво селекция с кого да бъдеш - именно там се предпазваш. Реално не очакваш да получиш шамара, а просто го избягваш.
...целунах ръка
Когато майка ми се прибра онзи ден от странство.
...се изненадах
Изненадах се, че успях да стигна до Варна с кола за два часа и петдесет минути. Катаджиите бяха много добри, пропускаха ни. Бързах за една среща.
...бях предаден
Преди две седмици. Но тук няма да ви кажа нищо повече.
...загубих приятел
Не мисля, че е имало такъв случай. Моят баща казваше, че от дрехите най-добри са новите, а от приятелите - старите. Аз смея да твърдя, че ми се обаждат хора даже от моето детство и аз ценя тези неща. В приятелството хората някак си се посвещават един на друг. При равни други условия аз бих предпочел да направя нещо с приятели, а не с непознати.
...ми хареса да бъда Радосвет Радев
Преди няколко дни в пресата излезе едно интервю с мен. Обадиха ми се много хора да ми кажат, че са прочели нещо хубаво, но и че същите тези думи, казани от друг човек, а не от мен, не биха прозвучали по същия начин. В същото време аз знам, че има много да пътувам, преди да мога да говоря за себе си като за запазена марка. Засега ми харесва това, че съм честен и много работлив човек, че продължава да ми е интересно да създавам нови неща. Рядко казвам: „Ето сега ще си почина”. Признателен съм. Не забравям доброто, но не забравям и лошото, независимо кой ми го е причинил. Не съм отмъстителен, но просто не забравям. Обичам приятелите си и компаниите. Има го бохемския елемент, но това е единственият начин да заредя за цялата друга нервна натовареност.
