Помните ли приказката за Неволята? Онази, която двамата братя викали, викали и като не дошла - взели, че си оправили колата сами. За приказката се сетих, след като напоследък започнах малко да се поизнервям около най-използвания израз в България. Всъщност знаете ли кой е той - "привличане на чуждестранни инвестиции". Тези четири думички изскачат от най-различни документи, стратегии, планове, програми, да не говорим за новини и изявления на чиновници от всякакъв ранг.
Даже започна да става нещо като задължителен извод от срещи - без значение поводът и участниците. Като последната, за която научих - между млади хора и местен кмет от Северозапада. Като извод от срещата било записано, че градчето има нужда от чужди инвестиции, чрез които да се разкрият нови работни места, че да има работа за младите.
И точно тук се сетих за Неволята.
Всичко това не ви ли заприличва все повече на тази позабравена българска приказка, в която явно участваме целокупно, без да си даваме много, много сметка. Лошото е, че от доста време сме заседнали на епизода, в който кършим ръце и викаме ли, викаме "пустата неволя" - в нашия случай - "чуждестранните инвестиции".
То какво ли не правихме да ги подмамваме - данъци ли не намалявахме, прагове за класове на инвеститори сваляхме, едва ли не земята си подарявахме...И до кога?
Не е ли време да прескочим на следващия епизод, в който сами си оправяме "бакиите" - както казват по нашия край!?!
Ще кажете - да, ама нали точно за това ни трябват пари!
Ами да ги вземем! Даже има и кой да ги даде! Наричат се "оперативни програми".
Въпросът е - как ги искаме. След като от години е ясно, че бъдещето ни е в Европейския съюз, а там пари има, но се отпускат след представяне на качествени проекти, защо все още няма програми за горните курсове например, по които да се изучават основни принципи при разработването на проекти, начини за получаване на информация по отворените мерки и програмите на съюза. Вярно, че това ще са динамични учебни програми, но не е ли и животът ни точно това - динамика?
Няма нужда всеки сам като завърши да открива "топлата вода". Вместо училищата да бълват "добре подготвени" безработни или в по-приемливия вариант - нискоквалифицирани наемни работници, които да чакат чуждите инвестиции, не е ли по-добре да дават основата на бъдещи работодатели? Със сигурност няма всички да успеят да се справят, нито ще имат тази амбиция, но и малко е по-добре от нищо.
А като продължение университетите да задълбочават знанията. Знам, че това няма да реши проблема. Знам, че на приказки изглежда лесно. Или може би разсъжденията ми на някои ще се сторят далеч от "тежките" строго научни икономико-политически и социални анализи. Нямам и за цел да правя такива.
Думата ми е за това, че е време да тръгнем от някъде, за да постигнем нещо. И не е моя работа да казвам как. За това си има държавни институции, в които би трябвало да има и умни държавници.
Иначе ще продължим да изживяваме все един и същи епизод, в който викаме Неволята, а тя все не идва.
Докато други покрай нас вече ще са си "оправили колата"!
